4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№125
Гр. С. 25.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 375/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
К. Д. Т. от [населено място] е подал касационна жалба вх. № 111591 от 10.10.2013 г. срещу въззивното решение т 24.07.2013 г. по в.гр.д.№ 14345/2012 г. на Софийския градски съд, ВО, ІІ-а състав, с което е потвърдено решение № ІІ-78-201 от 04.07.2012 г. по гр.д.№ 11363/2011 г. на Софийския районен съд,78-ми състав в частта, с която е уважена възлагателната претенция на Р. Д. Т. по чл.349, ал. 2 ГПК и му е поставено в дял неподеляемото жилище, предмет на съдебната делба-апартамент № 27 в [населено място],[жк], [жилищен адрес].
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие на въззивното решение с т.8 от тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по тълк.гр.д.№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС и б/ необходимост от произнасяне на ВКС по следните въпроси: „Представлява ли прехвърлителната сделка, при която съсобственик прехвърля идеална част от съсобствен имот, отделен юридически факт, различен от факта на наследяване? Ако това са два отделни, различни юридически факта, свързани с възникване на съсобствеността, значи ли това, че е налице комбинирана /смесена/ съсобственост? Ако пазарния икономически критерий е определящ при избора на способа за извършване на делбата, както пише в т.8 от тълк.решение № 1/2004 г., допустимо ли е разширително тълкуване на този текст от тълкувателното решение, при което да се разширява кръга на случаите, при които е приложима нормата на чл.349, ал. 2 ГПК?”. Жалбоподателят представя и се позовава на решение № 194 от 30.03.2004 г. по гр.д.№ 719/2003 г. на ВКС, І г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., взе предвид следното:
С влязло в сила решение, постановено при условията на чл. 237, ал.1 ГПК, е допусната съдебна делба на процесния апартамент, останал в наследство от починалите през 2004 г. и 2010 г. родители на двамата съделители, при квоти: 2/3 ид.ч. за Р. Д. Т. от които 1/3 ид.ч., получена по дарение на 18.02.2011 г. от сестрата на страните М. Д. Т.-Г. и 1/3 ид.ч. – по наследство/ и 1/3 ид.ч. за К. Д. Т. – по наследство.
Първоинстанционният съд е уважил претенцията на Р. Д. Т. по чл.349, ал. 2 ГПК, като е приел, че макар и неговата съсобственост от 2/3 ид.ч. да е от смесен фактически състав, то съсобствеността на ответника от 1/3 ид.ч. е изцяло наследствена, поради което е намерено за неоснователно възражението на последния, който се е позовал на т.8 от тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК. Посочено е, че възражението, основано на т.8 от тълкувателно решение е насочено към охрана на интересите на онези съсобственици, които са придобили съсобственост не от наследяване, за да не бъдат изместени от наследниците при получаване на реален дял. Според районния съд, в случая ответникът /сега касатор/ не се ползва от защитата по т.8 от ТР № 1/2004 г.
В. съд е потвърдил решението, като е приел, че в случая не е налице смесена /комбинирана/ съсобственост, тъй като съделителите са съсобственици на имота по наследство, а Р. Т. е увеличил квотата си на съсобственост поради извършената в негова полза прехвърлителна сделка от сестрата на страните, която също е съсобственик в имота по наследство. Според градският съд, правопораждащият факт на съсобствеността е наследяване и при сделка с идеална част от имота, в съсобствеността не се включва трето лице.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С т.8 от тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.гр.д.№ № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС се прие, че при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.288, ал.3 ГПК /отм./ е недопустимо и делбата следва да се извърши с изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че комбинирана /смесена/ съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт – прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване; сделка за част от имота и наследяване и др. В мотивите е посочено още, че „вложеното от законодателя ново виждане във формулирането на нормите в чл.288 ГПК, че пазарният – икономически критерий е определящ при избора на способа за извършване на делбата, цели да осигури на съсобственика, който е лишен от дял в натура, да получи най-справедливото парично възмездяване”.
С поредица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, Върховният касационен съд се произнесе по въпроса кога възниква комбинирана /смесена/ съсобственост, като се посочиха и хипотезите, при които такава съсобственост не е налице.
Така, с решение № 148 от 07.04.2010 г. по гр.д.№ 437/2009 г на І г.о. се прие, че в хипотезата на извършени прехвърлителни сделки между самите наследници със сънаследствения имот, не е налице „смесена съсобственост” според разясненията на т.8 от цитираното тълкувателно решение – имотът запазва сънаследствения си характер, поради което е налице и възможността за прилагане на чл.288, ал. 3 ГПК /отм./, понастоящем чл.349, ал. 2 ГПК.
С решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр.д.№ 1100/2011 г. на ІІ г.о. се прие, че след откриване на наследството, последващите сделки с наследствен дял от сънаследствен и съсобствен на това основание имот, осъществени отново между наследниците, не води до хипотеза на смесена /комбинирана/ съсобственост, разглеждана в т.8 от тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Според решението на ВКС, ІІ г.о., до комбинирана съсобственост се достига, когато лице, извън кръга на наследниците, е придобило част от съсобствеността в наследствен имот чрез правна сделка. Посочено е, че когато сделката е осъществена между сънаследниците, имотът е наследствен за всички съсобственици – в съсобствеността не участват трети за наследството лица, а в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от наследниците.
Решение № 239 от 06.08.2012 г. по гр.д.№ 81/2011 г. на І г.о., както и в решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр.д.№ 572/2012 г. на І г.о. за пореден път е прието,че когато наследниците извършат помежду си разпоредителни сделки не е налице смесена съсобственост, тъй като сделката на разпореждане не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците. В последното от четирите решения е добавено още, че разпоредителната сделка, извършена в полза на претендиращата възлагане на имота по чл.349, ал.2 ГПК съделителка по времето, когато е в граждански брак, също не обосновава наличието на смесена съсобственост, тъй като съпругът участва не като трето лице, което по сделка придобива част от наследствения имот, а по силата на закона-чл.19, ал.1 СК от 1985 г. /отм./.
След като обжалваното въззивно решение на Софийския градски съд е съобразено със задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, безпредметно е да се обсъжда представеното с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 194 от 30.03.2004 г. по гр.д.№ 719/2013 г. на ВКС, І г.о., според което единственият правопораждащ конкретната съсобственост юридически факт е бил договор за дарение.
Липсва и предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като с оглед наличието на задължителна практика по приложението на закона – чл.288 ал. 3 ГПК /отм./ и чл.349, ал. 2 ГПК за случаите на комбинирана /смесена/ съсобственост, поставените от касатора въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не обосновават необходимост от разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 24.07.2013 г. по в.гр.д.№ 14345/2012 г. на Софийския градски съд, ВО, ІІ-а състав, по жалба вх. № 111591 от 10.10.2013 г. на К. Д. Т. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: