6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София.27.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 853/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 813 от 22.05.2012 г. по в.гр.д. № 333/2012 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, трети състав, с което е потвърдено решение № 172 от 09.11.2011 г. по т.д. № 121/2011 г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, първи състав за отхвърляне на предявените срещу [фирма]/н/, ЕИК[ЕИК] и Р. Х. Р., с ЕГН [ЕГН] искове: 1. по чл.647, т.3 ТЗ, вр. с чл.537, ал.2 ГПК за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на [фирма]/н/ на сключения на 01.10.2008 г. нотариален акт № 88, том ІV, рег.№ 13745, дело № 665 от 2008 г. на Нотариус В. Връблянска договор за покупко-продажба на недвижим имот – магазин № 3, находящ се във вх. Б, партерен етаж на сграда, построена в УПИ № ІV-66 от кв. 3Б по плана на [населено място], район „О. купел”, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и за неговата отмяна и 2. по чл.647 т.2 ТЗ, вр. с чл.537, ал.2 ГПК за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на [фирма]/н/ на сключения на 06.02.2009 г. с нотариален акт № 36, том І, рег. № 1293, дело № 34 от 2009 г. на същия нотариус, договор за прехвърляне на 0.301% ид.части от урегулиран поземлен имот № ІV-66 от кв. 3Б по плана на [населено място], м.”О. купел”, целият с площ 3 500 кв. м. и неговата отмяна.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, регламентиращи доказването в процеса. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите от това правни последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по следните обуславящи изхода на делото правни въпроси: 1. При преценка на основателността на отменителен иск с правно основание чл.647, т.3 ТЗ за извършена разпоредителна сделка с недвижим имот, към кой момент се преценява еквивалентността на престациите и 2. дали може да бъдат променяни постигнатите в предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот договорености по отношение на съществените елементи на договора при последващо сключване на окончателен договор. По първия въпрос касаторът поддържа допълнителните основания по чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК, позовавайки се на решение № 385 от 08.03.2002 г. по гр.д. № 2373/2001 г. на ВКС и на решение № 111 от 02.11.2011 г. по т.д. № 893/2010 г., ВКС, І т.о., а по втория правен въпрос се поддържа само т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 118 от 06.10.2010 г. по т.д. № 1053/2009 г., І т.о.
Ответницата по жалбата Р. Р., чрез процесуалния си пълномощник, счита за неоснователно искането за достъп до касация, а по същество, че въззивното решение е правилно. Доводи са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови отхвърляне на отменителния иск по чл.647, т.3 ТЗ и съответно да потвърди изводите на първата инстанция, решаващият състав Софийски апелативен съд е приел, че продажбата на процесния магазин представлява изпълнение на поето с предварителния договор задължение на изпълнителя спрямо изправния възложител, осъществено в съответствие в уговорените и неподлежащи на промяна основни елементи на договора. Зачитайки характера на предварителния договор, съдържащ не само уговорки относно съществените елементи на покупко-продажбата, но и елементи на договор за изработка, както и обстоятелството, че възложителят е заплатил изцяло цената на магазина по реда и в сроковете по предварителния договор, като плащането предхожда сключването на договора в нотариална форма, както и преценявайки конкретните договорености между страните/ чл.5.1./ за невъзможността да се променя договорената цена до снабдяване на възложителя с нотариален акт, въззивният съд е направил извод, че преценката за това, дали е налице неравностойност на разменените престации следва да се направи към датата на сключване на предварителния договор, което е извън двугодишния период по чл.647, т.3 ТЗ. При постановяване на обжалваното решение по този иск, съдебният състав на Апелативен съд – София е възприел изслушаната в първоинстанционното производство техническа експертиза, съгласно която към датата на сключване на предварителния договор средната пазарна цена на магазина възлиза на 18 273 лева, при договорени и заплатени от купувача 22 956 евро, с левова равностойност 44 897 лв., като е направен извод, че не е договорена нееквивалентност на насрещните престации и не е налице кумулативната предпоставка по чл.647, т.3 ТЗ, изискваща значителна неравностойност между даденото и полученото по сделката.
По отношение на втората сделка – за прехвърляне на ид.части от правото на собственост върху терена, върху който е построена сградата, съдебният състав на САС е обосновал извод за неоснователност на иска по чл.647 т.2 ТЗ, доколкото това прехвърляне е осъществено в изпълнение на сключения между страните, извън двугодишния срок, предварителен договор, по който цената е изцяло заплатена и следователно не се касае за безвъзмездна сделка.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, правни въпроси не могат да обосноват наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Съгласно задължителните постановки в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на изводите на въззивната инстанция.
В случая, решаващите изводи на въззивната инстанция са основани на правната характеристика на договора от 23.03.2005 г., съдържащ съществените елементи на договор за проектиране и изграждане на жилищна сграда в посочения УПИ, в която се намира процесния магазин и на предварителен договор за покупко-продажба на имота, както и на безспорно установените обстоятелства, че първият нотариален акт е сключен в изпълнение на договореностите по предварителния договор, след окончателното заплащане на посочената в предварителния договор цена/строителна стойност/ и съобразно сроковете по същия договор, което предхожда сключването на сделката по н.а. № 88/2008 г. Зачетена е и договорната клауза, вменяваща задължение на изпълнителя-обещател за прехвърляне на собствеността върху процесния имот едва след пълно изпълнение на задължението на възложителя – купувач за заплащане на стойността на имота. Именно с оглед на тези мотиви не би могло да се възприеме, че материалноправният въпрос за момента, към който се преценява дали е нарушена еквивалентността на престациите при предявен отменителен иск по чл.647, т.3 ТЗ, е обуславящ изхода на делото.
Предвид недоказаността на основната предпоставка за достъп до касация, не следва да се преценява подробно дали е налице поддържаното допълнително основание по т.1, алтернативно по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. За пълнота следва да се отрази, че изводът на решаващия състав на САС относно момента, към който следва да се извърши съпоставяне на насрещните престации по правната сделка и съответно преценка дали даденото от длъжника значително надхвърля стойността на полученото, принципно не се отклонява от последователно застъпваното от ВКС становище, съобразно което това е моментът на сделката.
Вторият поставен от касатора материалноправен въпрос за възможността страните по предварителния договор да променят съответни договорености при сключването на окончателен договор под формата на нотариален акт, също не обуславя приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В съобразителната част към решението липсва произнасяне в този смисъл. Апелативният съд, зачитайки конкретни договорни клаузи, относими към съществените елементи на договора за покупко-продажба на процесния магазин, единствено е направил извод за пълно изплащане от страна на възложителя на цената на изградения магазин, в резултат на което за изпълнителя/ търговеца в несъстоятелност/ е възникнало задължението да прехвърли правото на собственост върху имота чрез сключване на окончателен договор.
По отношение на обжалваното въззивно решение в частта по иска с правно основание чл.647, т.2 ТЗ, липсва формулиран правен въпрос, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. В този смисъл е и т.1 от цитираното ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС.
Независимо от направеното от ответницата по касация искане по чл.78 ГПК, разноски не следва да се присъждат, тъй като с представения договор за правна защита и съдействие се установява само договореното адвокатско възнаграждение, но не и действително направени към настоящия момент разноски.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 813 от 22.05.2012 г. по в.гр.д. № 333/2012 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: