О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 14.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 319/2019 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по съвместна частна касационна жалба с вх. № 21373 от 03.12.2018 г., подадена от М. М. Х. и Р. И. Н., чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 3500 от 13.11.2018 по в.ч.гр.д. № 5198 /2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 12 състав, с което е потвърдено разпореждане № 32848 от 10.10.2018 г. по гр.д. № 8917/2018 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-21 състав за отхвърляне на искането на ищците за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, на основание чл.83, ал.2 ГПК.
В жалбата се поддържат доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение. Твърди се, че по този начин се ограничава достъпът на ищците до правосъдие, а становището на въззивния съд, изведено след преценка на данните за размера на спестяванията на двете ищци, противоречи на принципа на социалната държава. При формиране на това становище не е отчетена изключително напредналата възраст на двете ищци, силно ограничените им доходи и влошено здравословно състояние. Изразяват несъгласие с възприетата от съда възможност за заплащане на дължимата ДТ с налични суми по влогове. По съображения в жалбата се иска касиране на определението и уважаване на молбата по чл.83, ал.2 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: „ Когато са налице предпоставките, визирани от страна на законодателя, за да бъде освободен жалбоподателя от дължимата държавна такса, следва ли съдът задължително да го освободи; Неосвобождаването от държавна такса, когато са налице предпоставките за това, представлява ли ограничаване на конституционно закрепеното право на правосъдие”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в частната касационна жалба, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
При постановяване на атакувания съдебен акт, с който е потвърдено определението на първата инстанция за оставяне без уважение искането на ищците за освобождаване от дължима държавна такса по предявените осъдителни искове срещу Кооперация „Обединени български имоти”, [населено място], въззивният съдебен състав е преценил данните за притежавани от тях недвижими имоти, месечни доходи в размер над минималната работна заплата, както и декларираните влогове, чиято стойност е в размер на близо 4 пъти дължимата от всяка от тях държавна такса. Изведен е извод, че след като ищците реално притежават доходи, позволяващи им да заплатят държавна такса по заведеното гр.дело, то не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК. В мотивите към въззивното определение е счетено за правно ирелевантно обстоятелството, че ищците не желаят да разходват спестените си средства за заплащане на държавна такса по делото.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият поставен от частните жалбоподателки въпрос не покрива изискванията на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, разяснени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е изведен въз основа на твърдения за наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК, невъзприети от въззивната инстанция, поради което отговорът му предпоставя извършване на преценка за законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт, която е извън фазата по допускане на касационно обжалване. Пряката съотносимост на формулирания въпрос към основанията за касиране произтича и от начина, по който той е мотивиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а именно, с доводи за неправилност на въззивното определение, без да се отчете разликата между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията по чл.281, т.3 ГПК.
Вторият въпрос не попада в обхвата на общата предпоставка за допускане на обжалването тъй като във въззивното определение не са формирани решаващи правни изводи във връзка с гарантираната от Конституцията на РБългария защита на правата и законните интереси на гражданите /чл.117, ал.1/.
Касационно обжалване на въззивното определение не би могло да се допусне и на поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съгласно формираната практика на ВКС по приложението му, за да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана от самия съдебен акт, без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая, твърденията на частните жалбоподателки във връзка с поддържаната очевидна неправилност на обжалваното определение се основават на оплаквания, изложени в жалбата, релевантни към правилността на атакувания съдебен акт, по която ВКС е компетентен да се произнесе само след допуснато касационно обжалване.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3500 от 13.11.2018 по в.ч.гр.д. № 5198 /2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 12 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: