О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
гр. София, 28.02.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1727 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. В. С., гр. Пазарджик срещу решение № 63/12.03.2019г., постановено по в.т.д.№ 52/2019г. от Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 818/29.10.2018г. по т.д.№ 2473/2011г. на Варненски окръжен съд за прекратяване на основание чл.735, ал.2 ТЗ на производството по несъстоятелност на „Холидей мениджмънт“ ООД /н./, гр. Варна и е постановено заличаване на търговеца от търговския регистър.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване е основано на твърдения за неправилност. Поставени са правни въпроси, без да са посочени конкретни основания по приложението на чл.280, ал.1 ГПК, включително и в две допълнения на касационната жалба, представени след дадени указания от въззивния съд. Касаторът моли да се постанови нищожност на сделка за продажба на недвижим имот на длъжника, делото да се върне за продължаване на несъстоятелността до изчерпване на масата, да се сезира прокуратурата за нищожната сделка, за действията на синдика и за ощетяване бюджета на съдебната власт.
Ответникът НАП, гр. София не взема становище по касационната жалба.
Синдикът на „Холидей мениджмънт“ ООД /н./ – С. М. изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че касационната жалба е депозирана от надлежна страна, доколкото касаторът е бил страна – въззивник в производството пред Варненския апелативен съд и жалбата е депозирана в срока по чл.283 ГПК. С допълнението от 09.05.2019г. в изпълнение на указанията на съда касационната жалба е приподписана от адвокат и е представено пълномощно.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение от 17.10.2012г. длъжникът „Холидей мениджмънт“ ООД /н./ е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му, наложена е обща възбрана и запор върху имуществото и е постановено започване осребряване на имуществото му. На 17.10.2018г. е проведено заключително събрание на кредиторите, на което е изслушан окончателен доклад на синдика и доклад за извършените разпределения на суми, събрани при осребряването и за останалите неплатени вземания, както и че всички налични актови на дружеството са осребрени. Варненският апелативен съд е изложил съображения, че масата на несъстоятелността е изчерпана, като кредиторите не са удовлетворени изцяло, но е приключила фазата по осребряване, поради което първоинстанционното решение за прекратяване на производството по несъстоятелност и за заличаване на търговеца е потвърдено.
Във въззивната жалба (с няколко допълнения) настоящият касатор е твърдял, че имуществото на длъжника следва да се продава на обособени части в три групи, като първата, представляваща недвижим имот – хотел в гр. Обзор била продадена. В допълненията са направени разсъждения, че продажбата следвало да завърши с постановление за възлагане, но тъй като бил представен по делото нотариален акт, то „нямало продажба“ – молбата от 27.11.2018г. Съображения са развити в „жалба – допълнение“, депозирана на 15.01.2020г. по настоящото дело, но извън срока за касационно обжалване.
Настоящият касатор не е посочила качеството, в което подава въззивната, респ. касационната жалба. При проверка по делото съставът на ВКС констатира, че касаторът е придобила вземане на кредитора „Фърстлайн Канстръкшън БГ“ ЕООД /н./ към длъжника „Холидей мениджмънт“ ООД /н./ с постановление за възлагане № 1/08.02.2016г. по т.д.№ 1385/2013г. на ВОС, възлизащо общо на сумата от 579125,53 лв. С определение от 16.05.2013г. е одобрена частична сметка за разпределение, в която за удовлетворяване на вземането на кредитора „Фърстлайн Канстръкшън БГ“ ЕООД /н./ е определена сумата от 41264,44 лв. и същата е получена от него. Направеното разпределение и плащане на кредитора преди придобиване на вземането на Й. С. е дало основание на съда по несъстоятелността да приеме, че на този кредитор не се дължи плащане по одобрената сметка за разпределение – определение № 1814/13.06.2017г. Посоченият от касатора актив на дружеството – длъжник – недвижим имот хотел в гр. Обзор е продаден с нотариален акт от 07.03.2013г. (чрез пряко договаряне), т.е. преди одобряване на сметката за разпределение и плащането на кредитора „Фърстлайн Канстръкшън БГ“ ЕООД /н./. Предвид приетото вземане на кредитора „Фърстлайн Канстръкшън БГ“ ЕООД /н./ в производството по несъстоятелност на „Холидей мениджмънт“ ООД /н./ в размер на 579125,53 лв. и продажбата му на Й. С., съставът на ВКС намира, че касаторът е легитимирана да подава жалба срещу решението на съда по несъстоятелността по чл.735, ал.1, т.2 и ал.3 ТЗ, като посочените факти и обстоятелства са от значение и за произнасянето по жалбата с оглед поставените въпроси за допускане на касационно обжалване.
Според касатора въззивният съд е постановил обжалваното решение, като не е разгледал следните въпроси: 1.“При процедура по несъстоятелност, след като с акт на съда по несъстоятелност търговец е обявен в несъстоятелност, с акт на съда правомощията му са прекратени и той се представлява само от определения от съда със съгласието на кредиторите синдик, възможно ли е едновременно с това същият търговец да съществува, без да е в несъстоятелност, и от кого се представлява?“; 2.“Задължителни ли са разписаните в закона процедури при публична продан/пряко договаряне и до какъв порок води неспазването им?“; 3.“Възможно ли е и в какви случаи публична продан/пряко договаряне не завършва с постановление за възлагане от съда, а направо с нотариален акт? До какъв порок води?“; 4.“Възможно ли е и в какви случаи след проведена публична продан/пряко договаряне синдикът да бъде вписан като страна – продавач? Ако не, до какъв порок води?“; 5.“Възможно ли е да се издаде постановление за възлагане от съда без заплащане на дължимата държавна такса? Неплащане на държавна такса по чл.50 ТДТКССГПК за издаване на постановление за възлагане от съда до какъв порок води / в случая става въпрос за 3000 лв.?“ и 6.“Как ще се избегне противоречието с чл.717л ТЗ, който е категоричен, че въвод се извършва само след платени държавни такси за издаване на постановление за възлагане и наличие на самото постановление за възлагане /никъде не е записано или нотариален акт, по който страна е синдикът/?“. В допълнението от 09.05.2019г. към касационната жалба са изброени основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, без да са мотивирани.
Настоящият състав на ВКС констатира, че всички поставени въпроси са относими към твърдения за пороци на извършена продажба на недвижим имот на длъжника – хотел в [населено място]. Посоченото обстоятелство е изцяло извън предмета на произнасяне на съда по несъстоятелността при изследване на предпоставките по чл.735, ал.1, т.2 и ал.3 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност и за заличаване на търговеца от търговския регистър. В този смисъл въззивният съд не е следвало да обсъжда въведеното с жалбата оплакване, че „нямало продажба“ на имота. Следователно поставените от касатора въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са от значение за решаващите изводи на въззивния съд и, след като липсва произнасяне по тях, това да обуслови допускане на касационно обжалване. На следващо място, въпросите са поставени общо теоретично и са свързани с принципно застъпваната от касатора теза, че продажбата на недвижим имот може да завърши само с постановление за възлагане, но не и да е обективирана в нотариален акт, включително и в случаите на продажба чрез пряко договаряне. Посоченото разбиране на касатора не съответства на приложимите правни норми относно производството по несъстоятелност, както и относимите общи разпоредби от материалното и процесуалното право. Въпросите са неотносими и към предпоставките по чл.735 ТЗ – касаторът не твърди, че е останало имущество на търговеца, което евентуално би могло да се осребри и кредиторите да се удовлетворят, а цели продажбата на определен актив инцидентно да се счете за нестанала („няма продажба“), каквато процесуална възможност не съществува в настоящото производство. Касаторът не е мотивирал основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а изброяването им не представлява аргументация за наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 63/12.03.2019г., постановено по в.т.д.№ 52/2019г. от Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.