О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София 01.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1804 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Б. И. от гр. З.,чрез процесуалния си представител -адвокат М. против въззивно решение № 452 от 6.07.2009г. по в.гр.д. № 227 по описа за 2009г. на Софийски окръжен съд,с което е отменено решение № 171 от 15.12.2008г. по гр.д. № 101/2007г.на Пирдопски районен съд в частта досежно уважените искове по чл.344 ал.1т.1,2 и 3 от КТ и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от С. Б. И. против „Ч”Е. гр. Ч. искове за признаване на уволнението му,извършено със заповед № Ч* от 13.03.2007г.на изпълнителния директор за незаконно,за отмяната му и за възстановяване на заеманата преди уволнението длужност”подземен оператор челен товарач”,както и за заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 587лв.за периода 13.03.2007г.-25.03.2007г., като в частта,в която иска по чл.225 от КТ е отхвърлен до пълния му размер от 1 900лв.-решението е оставено в сила.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,във връзка със следните поставени въпроси : 1.за спазване на процедурата по чл.193 от КТ,2.за мотивираността на постановената заповед за дисциплинарно уволнение с оглед наличието на изискуемите реквизити по чл.195 от КТ,3.за наличието на допуснато тежко нарушение по чл.190 т.7 от КТ и 4.за спазване на изискването на чл.190 ал.2 от КТ за съответствие между тежестта на извършеното нарушение,обстоятелствата при които е извършено и наложеното наказание. Позовава се на решение № 656 от 19.04.2004г.по гр.д. № 1458/02г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 130 от 21.04.1997г.по гр.д. № 142/97г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 764 от 1.12.1998г.по гр.д. № 1738/97г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 1* от 10.12.1999г. по гр.д. № 408/99г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 204 от 17.04.2003г.по гр.д. № 2941/01г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 360 от 11.05.1998г., решение № 1* от 1.12.1999г по гр.д. № 570/99г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 1* от 3.10.2005г.по гр.д. № 974/03г.на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 1* от 2.11.1999г.по гр.д. № 219/99г.на ІІІ г.о. на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че ищецът /сега касатор/ е допуснал тежко нарушение на трудовата дисциплина,изразяващо се в неспазване на технически и технологични правила за работа с челен товарач и в причиняване имуществена щета на работодателя в значителен размер. Приел е,че работодателят е спазил законоустановената процедура за уволнение-тъй като е приел писмените обяснения на работника,издадената заповед е мотивирана и наложеното наказание съответства на извършеното.
Независимо,че в касационната жалба като основания за допустимост са посочени тези по т.1 и т.2 на чл.280 ал.1 от ГПК,пред вид приложените решения на ВКС/които съдържат казуална,а не задължителна практика/,настоящият съдебен състав счита,че е сезиран с искане само по т.2 и следва да бъде преценено дали поставените от касатора въпроси са решавани противоречиво от съдилищата.
Относно процедурата по чл.193 от КТ –не се сочи противоречива практика и не е налице такава. Няма спор/ така е прието и в решенията на които се позовава касатора/,че работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника. В случая –такива са поискани от работодателя и са дадени. Същите се съдържат в приложеното трудово досие. Видно от часа и датата им- 13.03.2007г.-11часа, е спазено и изискването те да предхождат издаването на заповедта/последната е от същата дата-13.03.2007г.,но 14.40часа./ Близката разлика в часовете дава основание да се приеме,че тези обяснения са взети пред вид от работодателя/независимо,че не се е съобразил с изложеното в тях/. Обстоятелството,че те са дадени три месеца след инцидента, във връзка с който са поискани и във връзка с което е наложено наказанието –не е основание за друг извод, защото по делото е безспорно установено,че след случилото се на 27.12.2006г., ищецът е бил в отпуск по болест в периода 27.12.2006г.-12.03.2007г.и обясненията са поискани в първия ден,когато това е било възможно-след явяването на работника на работа.
Въпросът за реквизитите по чл.195 от КТ на заповедта за уволнение-също не се установява да е решаван противоречиво от съдилищата. В случая-в заповед № Ч* от 13.03.2007г. е посочен –и нарушителя, и нарушението, и кога е извършено, и наказанието, и законовия текст,въз основа на който се налага. Липсата на конкретика относно използваната формулировка : „поради неспазване на технически и технологични правила за работа с челен товарач”,не може да доведе до извод за немотивираност на постановената заповед. Това е така,първо защото- за работника е ясно в какво се състои нарушението и не е нарушено правото му на защита. Второ- защото предметът на съдебен контрол е ясен и точно определен. В хода на делото /а и в други съдебни производства/този въпрос подробно е бил разискван,като е налице приета по делото експертиза подробно описваща всички нарушени технически и технологични правила. Тезата на касатора –за липса на виновно поведение от негова страна не е установена по делото.
В този смисъл не обосновават посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК и другите два поставени от касатора въпроси – за допуснато от него тежко нарушение по смисъла на чл.190 т.7 от КТ и за съответствие между тежестта на това нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и наложеното наказание.становените по делото факти,че ищецът е работил в опасна близост до 30 метровата камера,че независимо,че районна на инцидента не е бил осветен от работодателя- челният товарач е бил снабден с халогенни фарове,тъй като е пригоден да работи в подземни условия и работникът е имал видимост, че пред камерата е имало изградена предпазна берма от земна маса,като по този начин ищецът е бил предупреден за опасността и въпреки това е допуснал да пропадне, че вследствие на деянието е причинената щета на работодателя в размер на 950 000лв., недвусмислено сочат за характера на извършеното нарушение. При съпоставяне,съобразно критериите,посочени в чл.189 ал.1 от КТ,между тежестта на така описаното нарушение и обстоятелствата,при които е извършено,включително и вземайки пред вид безспорния факт,че работникът също е пострадал и е претърпял лечение,продължило повече от два месеца /за което същия е бил обезщетен по реда на чл.200 ал.2 от КТ/ и наложеното наказание, следва извода за съответствие
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване,поради което Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 452 от 6.07.2009г. по в.гр.д. № 227 по описа за 2009г. на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.