О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
София, 04.03.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 737/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД “Б” АД, гр. С. срещу решение от 03.07.2008 г. по гр. д. № 1334/2007 г. на Софийски градски съд, ІІ В състав, с което, след отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 60 състав решение от 27.02.2007 г. по гр. д. № 1054/206 г., частично е уважен предявеният от Н. И. Д. от гр. С. срещу ЗД “Б” АД, гр. С. иск по чл. 399 ТЗ /отм./, като в полза на ищцата е присъдена сумата 5 400 лв., представляваща обезщетение за настъпило на 01.06.2005 г. застрахователно събитие – пожар на собствения й лек автомобил, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.01.2006 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на процесуалния закон, като се иска отмяната му и цялостно отхвърляне на предявения иск. Изразено е несъгласие с изводите на въззивния съд за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по процесния договор за застраховка, с твърдението, че същите не съответстват на събраните по делото доказателства и по-конкретно, че решаващият състав е кредитирал показанията на свидетелите, посочени от ищцата, които са непълни, противоречиви и опровергани от заключението на авто-техническата експертиза и от представения по делото официален документ – служебна бележка от 03.06.2005 г. от СДВР – ПАБ. Релевирано е оплакване и за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./, изразяващо се в липса на цялостна преценка на всички доказателства и направени от страните доводи и възражения.
Допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че в атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, и това са въпросите, свързани с кредитирането на свидетелските показания и тяхната доказателствена сила: кога свидетелските показания се приемат за недостоверни; с какви доказателства се установява това; какви са критериите за преценка достоверността на свидетелските показания.
Ответницата по касационната жалба – Н. И. Д. от гр. С. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, респ. касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображения, развити в писмен отговор от 13.11.2008 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Безспорно, преценката за достоверност на свидетелските показания е въпрос, който в конкретния случай е съществен, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като именно показанията на посочените от ищцата трима свидетели са главното /но не единствено/ доказателство, въз основа на което въззивният съд е приел за установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното д. – настъпването на процесното застрахователно събитие; датата на настъпването му; уведомяването на застрахователя и причиняването на вреди на застрахования. Ето защо, за доказано следва да се счете общото условие за допустимост на касационното обжалване, визирано в чл. 280, ал. 1 ГПК – атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен въпрос.
Липсва обаче изискването, което е специфично за поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – решаването на поставения въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Посоченото основание е налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена.
По отношение на нормите, регламентиращи допустимостта и преценката на свидетелските показания не съществува необходимост от тълкуване, тъй като те са напълно ясни и не пораждат проблеми при прилагането им, а освен това по приложението им е налице богата съдебна практика. Действително, тези норми не съдържат конкретни критерии за това как следва да се преценява достоверността на свидетелските показания. Такива общовалидни критерии обаче не биха да бъдат въведени. Тъй като всеки случай е строго индивидуален, за да се прецени дали показанията на разпитаните във връзка с него свидетели са достоверни, следва да се отчетат всички конкретни данни и факти по случая. Именно поради това, законът е предоставил преценката за достоверност на свидетелските показания в компетентността на съда, разглеждащ делото, като единственото указание в тази връзка е дадено в разпоредбата на чл. 136 ГПК /отм./, която задължава съда да съобрази „възможната заинтересованост” на определена категория лица.
Що се отнася до това дали извършената от решаващия състав преценка е правилна, то това е въпрос, който е относим към правилността на постановения акт и към основанията за касационно обжалване /чл. 281, т. 3 ГПК/, а не към основанията за допустимост на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/. Ето защо, поддържаните от касатора доводи в тази насока не следва да бъдат обсъждани.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на постановеното от Софийски градски съд, ІІ В състав решение от 03.07.2008 г. по гр. д. № 1334/2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: