О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1251
София, 12.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември……………………………..
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 4282/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Целодневна детска градина „Т. П.”, [населено място], област В., чрез пълномощника си адв. М. С. от АК-В., е подала касационна жалба срещу решение № 90 от 04.03.2013 година по гр.д. N 61/2013 година на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решение от 27.11.2012 г. по гр.д. № 906/2012 г. на районен съд [населено място]. Вместо него е постановено друго, като са уважени исковете на В. К. М. от [населено място], [община], област В., за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 179/17.07.2012 г. на директора на ЦДГ „Т. П.” [населено място], на основание чл.325, т.1 КТ, за възстановяване на длъжността „готвач” и за заплащане на обезщетение заради това уволнение в размер на 2015, 22 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото – искове с правни основия чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, последната поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК.
Ответницата В. К. М. от [населено място], [община], област В., чрез пълномощника си адв. К. Д. от АК-В., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, както и касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство и представя договор за правна защита и съдействие.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са въведени множество въпроси, част от които фактически, а други юридически, но неотносими към предмета на спора. По допустимостта на иска е формулирано питането „Може ли да търси защита по раздел ІV от КТ „Защита срещу незаконно уволнение” и по-точно чл.344 от КТ, когато трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие?” Поставени са и материалноправните въпроси „Обвързан ли е работникът от молбата си за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, може ли да го оттегли, след като е получено от работодателя и необходимо ли е съгласието на последния за това?”; „Може ли последваща молба за назначаване на същата длъжност да се разглежда като част от фактическия състав на молбата по чл.325, т.1 КТ и с оглед на това да се счита, че действителната воля на работника е за преназначаване, а не за прекратяване на трудовото правоотношение?”; „Необходими реквизити на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение ли са изричното посочване на чл.325, т.1 КТ, както и изразът „по взаимно съгласие”?” и др. Изложени са съображения за материална незаконосъобразност на решението по поставените въпроси, като са приповторени касационните доводи по чл.281, т.3 ГПК.
Не е развито, обаче, допълнителното основание, на което да се разгледа искането за допускане на касационно обжалване. В изложението няма доводи по основателността му, свързани с осъществяването на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – не се обосновава липса на съдебна практика, нито необходимост от преодоляване на съществуваща практика, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касаторката насока. В този смисъл Върховният касационен съд не може да извърши селекция по критериите на поддържаното основание, за да прецени основателността на искането за допусне на обжалването – виж разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Практиката по приложението на чл.325, т.1 във вр. с чл.344 КТ е обилна и последователна и се съблюдава както при действието на ГПК /отм./, така и понастоящем с постановени задължителни решения по реда на чл.290 ГПК – напр. р. № 146/07.05.2013 г. по гр.д. № 935/2012 г., ІV г.о.; р. № 69/20.04.2012 г. по гр.д. № 898/2011 г., ІІІ г.о.; № 4/21.02.2012 г. по гр.д. № 278/2011 г., ІV г.о. и др.
При този изход на делото следва да се присъдят разноските за касационното производство в полза на ответницата.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 90 от 04.03.2013 година по гр.д. N 61/2013 година на Врачанския окръжен съд.
ОСЪЖДА Целодневна детска градина „Т. П.”, [населено място], област В., ДА ЗАПЛАТИ на В. К. М. от [населено място], [община], област В., сумата 200 лева /двеста лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.