Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
378_11_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1251
С., 04.10. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 378 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 20.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 1268 /2010 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., в частта, с което е отменено решение от 25.05.2010 г. по гр.д. № 6784 / 2009 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен иск на С. К. С. срещу жалбоподателя за заплащане на сумата 4,655 лева – неизпълнена част от задължение за наемна цена за ползването на 1,369 нощувки по 5 лева всяка за периода от 13.04.2008 г. до 05.12.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.10.2009 г. и вместо това е постановено друго, с което искът е уважен и жалбоподателят е осъден за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна С. К. С. не изразява становище по наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
Искът е основан на твърдения, че ответникът не е заплатил претендираната част от наемната цена за нощувки в къща на ищцата, уговорени с цена 5 лева на ден за отделно легло за посочени брой легла в описани помещения и уточнени по брой нощувки за отделните месеци на претенцията.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че свидетелски показания за уговорка между страните за заплащане на нощувките по единични цени за легло за периода на претенцията са допустими и въз основа на събрани такива е уважил претенцията.
Жалбоподателят извежда процесуалноправен въпрос – дали свидетелски показания са допустими в случай, че с тях се установява наличие на договор за наем на помещения с 15 броя легла, с уговорка за заплащане на легло по 5 лева на нощ, след като общата сума, която следва да бъде получена на основание на договора е над 5,000 лева. Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Въпросът е обуславящ и е свързан с приложението на правилото на чл.164,ал.1,т.3 ГПК, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото въззивният съд го е разрешил в съответствие с установената съдебна практика по наведеното като основание на иска твърдение, че наемът е уговорен на ден за отделно легло и наемната цена е в размер на 5 лева, такава уговорка е в съответствие с правилото на чл.238 ЗЗД, което изрично предвижда възможност наемът да бъде уговорен на ден, както и без определен срок, при което стойността на договора е под 5,000 лева и по отношение на тъкав договор не важи забраната за установяването му със свидетелски показания, установена с правилото на чл.164,ал.1,т.3 ГПК. Правният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, защото жалбоподателят не е обосновал съществуването на погрешна практика, която да е създадената поради неточно тълкуване, нито е обосновал необходимост за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, нито е от значение за развитието на правото, тъй като законът (обсъдените правни норми) не е непълен, неясен, нито противоречив, за да е необходимо да се създаде съдебна практика по прилагането му или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Следователно не е осъществено наведеното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят нямат право на разноски, а ответникът не претендира разноски и не е доказала, че е направила такива. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 20.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 1268 /2010 г. на Бургаския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.