О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
1251
Гр.София, 04.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.5126 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.134/26.05.14г. по г.д.№.37/14г. на Великотърновски апелативен съд – с което е потвърдено решение №.786/26.11.13г. по г.д.№.359/13г. на Русенски окръжен съд – с което на основание чл.422 ГПК е признато за установено, че съществува вземане на [фирма] спрямо П. Х. Ч. в размер на 28348,93лв. просрочена главница по договор за кредит текущо потребление от 25.01.08г., ведно със законната лихва считано от 21.01.13г. до окончателното изплащане, 5344,86лв. лихви за периода 29.11.11г.-20.01.13г., 1461,90лв. разноски по заповедно производство съгласно Заповед №.114/22.01.13г. по ч.г.д.№.286/13г. на Русенски районен съд.
Ответната страна П. Х. Ч. не взема становище.
Касационниата жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
Обжалваното решение е постановено по жалба на ищеца, който е твърдял, че доколкото първоинстанционното производство е било спряно на основание чл.637 ал.3 ГПК /поради това, че е предявил същото вземане в производство по несъстоятелност, открито срещу регистриран от ответника П. Ч. едноличен търговец ( [фирма]), и то е било прието/, при възобновяването му предвид изключване на вземането от списъка на кредиторите съдът е следвало да процедира съгласно чл.637 ал.3 ГПК и призове ответника чрез синдика на ЕТ – за да може ищецът да се ползва от установителната сила на решението съгласно чл.637 ал.4 ТЗ. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от договорни отношения по договор за кредит, който, предвид неизпълнение в срок, е станал предсрочно изискуем, като ответникът дължи връщане на получената главница ведно със съответните лихви, а жалбата срещу първоинстанционното решение, макар и допустима, е неоснователна. Посочил е, че искът в настоящото производство е предявен срещу физическото лице П. Ч. – който е и страна по договора за кредит, поради което правилно вземането срещу него е било изключено от списъка на приетите вземания срещу регистрирания от него [фирма], и след възобновяване на производстото ответникът не е бил призоваван чрез синдика на този ЕТ. Страна в настоящото дело не е несъстоятелният ЕТ – а физическото лице, което не е страна в производството по несъстоятелност на ЕТ, и разпоредбите на чл.637 ал.3 ТЗ и чл.637 ал.4 ТЗ са неприложими.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „следва ли да продължи с участието на синдика спряното на основание чл.637 ал.1 ТЗ производство в хипотеза, когато вземането е срещу физическо лице в нетърговското му качество и същото не е прието от синдика или е изключено с определението по чл.682 ТЗ в производството по несъстоятелността?”, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Настоящият състав намира, че основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010 по тълк. д. № 1/2009 на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая по отношение на посочения от касатора въпрос по приложението на чл.637 ТЗ не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като посочената разпоредба е ясна и непротиворечива. В практиката никога не е имало съмнение, че разпоредбата е приложима в случаи, когато се касае за производство спрямо ответник, който е длъжник, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност. Тогава, когато ответникът няма такова качество /какъвто е разглеждания случай/, нормата не намира приложение. В производство спрямо физическо лице, поело задължение в това му качество, е ирелевантно дали спрямо ЕТ, който това лице е регистрирало, е открито производство по несъстоятелност – хода на първото производство не е свързан с този на производството по несъстоятелност, респективно синдикът на обявения в несъстоятелност едноличен търговец няма никакви представителни права по отношение на ответника физическо лице, действало в нетърговско качество, и няма основание да бъде призоваван.
Предвид всичко изложено по-горе, соченото от касатора касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице и касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съставът на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.134/26.05.14г. по г.д.№.37/14г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: