О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1251
гр. София , 09.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 225/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
В. И. С. е подал касационна жалба срещу решение от 21.10.2008 г. по гр.д. № 862 от 2006 г. на Врачанския окръжен съд с което е оставено в сила решение № 107 от 26.11.2004 г. по гр.д. № 407 от 2004 г. на Врачанския районен съд и е отхвърлен положителния установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, предявен от касатора срещу държавата, представлявана от областният у. , гр. В. за признаване на правото на собственост върху дворно място , представляващо им. пл. № 2* от кв.31 по плана от 1982 г. , който съответства на парцели ІІ, ІІІ, ІV в кв.31 по плана на гр. К. от 1903 г. с площ от 9 500 кв.м., а понастоящем е заснето както следва : поземлен имот с идентификатор 37798.506.335 с площ от 5 735 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 37798.506.383 с площ от 3 327 кв.м. по кадастралната карта на гр. К.. В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно защото е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано.
В представеното изложение се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като счита , че решението следва да се допусне до касационна проверка по въпроса за обема на възстановената собственост по реституция, която е била отчуждена по реда на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, както и по въпроса категорично доказателство ли е за собственост извършеното записване в разписния списък в полза на конкретно лице. Счита, че постановеното решение се отклонява от създадената постоянна практика на ВКС по посочените въпроси и представя решения на касационния съд.
Ответника Д. , представлявана от О. у. на о. “В” не е взел становище по жалбата.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на В. И. С. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като са налице условията на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК.
С решение № 1* от 25.10.2006 г. постановено по гр.д. № 2* от 2005 г. на Върховния касационен съд, 4”а” отделение е обявено на основание чл.209 , ал.2 ГПК за нищожно предходното въззивно решение и делото е върнато за ново произнасяне от друг състав на Врачанския окръжен съд.
С определение № 227 от 13.05.2008 г. по гр.д. № 898 от 2007 г. на Върховния касационен съд , Второ отделение пък е отменено определението на Врачанския окръжен съд , с което е прекратено производството по отношение на държавата поради наличието на хипотезата на чл.224, ал.1 ГПК/отм./ и делото е върнато за ново разглеждане в тази част.
Определението на ВОС е било потвърдено по отношение на община “. спрямо която е налице “сила на пресъдено нещо” с постановено решение от 10.10.1996 г. по гр.д. № 325 от 1995 г. на Врачанския районен съд по иск , предявен от касатора срещу Общината по реда на чл.108 ЗС за този имот.
Врачанския окръжен съд е отхвърлил предявеният от И. В. С. , починал и заместен по реда на чл.120 ГПК/отм./ от своя наследник касатор В. И. С. положителен установителен иск за собственост срещу държавата, представлявана от областният у. , гр. В. върху дворно място , заснето като им. пл. № 2* от кв.31 по плана от 1982 г. , което съответства на парцели ІІ, ІІІ, ІV в кв.31 по плана на гр. К. от 1903 г. с площ от 9 500 кв.м., а понастоящем е заснето както следва : поземлен имот с идентификатор 37798.506.335 с площ от 5 735 кв.м. ; поземлен имот с идентификатор 37798.506.383 с площ от 3 327 кв.м. защото е намерил, че липсват доказателства , че първоначалния ищец и наследодател на касатора И. В. С. да е станал негов собственик на подържаното от него правно основание – придобивна давност. По делото подробно е посочено защо съдът счита, че ищеца не е доказал началният момент на осъществяваното владение върху имота и наличието на изтекъл давностен срок от 20 г. съгласно чл.34 от Закона за давността към датата на отчуждаването на построената върху имота мелница. През 1947 г. по ЗНЧИМП са били одържавени само сградите ,без дворното място. Първите данни за собственост върху мястото са от 1936 г. при декларирането му от страна на В. С. в емлячния регистър през тази година . Записването в разписния списък към съответния регулационен план е само индиция за съществуването на правото на собственост и следва да бъде обсъдено наравно с другите доказателства , приобщени към делото каквото в случая е сторил въззивният съд.
Във въззивното решение подробно са обсъдени наведените аргументи от страна на касатора за наличието на правото на собственост и е преценено ,че липсват категорични доказателства за съществуването му за мястото върху което е изградена мелницата. Изградената мелница, ведно с обслужващите я постройки е била деактувана защото по силата на чл. 2 ЗВСВОНИ собствеността е била реституирана в полза на лицето от когото е била отчуждена на 23.12.1947 г. по посоченият по-горе закон. В същото време мястото не подлежи на реституция по реда на чл.3, ал.1 ЗВСВОНИ имот, който не е бил предмет на отчуждаване, още повече че за него липсват доказателства да е бил собственост на В. С.
Настоящия състав намира, че изводите са направени в съответствие с трайната практика на ВКС по поставените материално правни въпроси и не е установена противоречива практика на съдилищата поради което исканата касационна проверка е недопустима при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение от 21.10.2008 г. по гр.д. № 862 от 2006 г. на Врачанския окръжен по касационната жалба на В. И. С. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: