О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1251
С. 21.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 805 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Профилактика,рехабилитация и отдих”ЕАД [населено място],представлявано от прокуриста Р.,чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. против допълнително решение № 361 от 7.03.2011г. по в.гр.д.№ 61 по описа за 2010г. Софийски апелативен съд,с което е оставена без уважение молбата с правно основание чл.193 от ГПК/отм./ за допълване на решение № 328 от 25.06.10г.по делото в частта за разноските като неоснователна.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, без да се поставя конкретен въпрос, за който да е възможно да се прецени дали е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и дали е решаван противоречиво от съдилищата.Изложени са доводи за неправилност и са цитирани ТР № 119 от 1.12.56г.на ОСГК на ВС и множество решения и определения на ВКС/без задължителен характер/досежно присъждането на разноски.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да остави без уважение молбата с правно основание чл.193 от ГПК/ отм./- въззивният съд е приел,че във възизвното производство дружеството-молител е бил жалбоподател само досежно оспорването на допълнителното решение на първоинстнационния съд/от 23.10.09г./,с което е оставено без уважение искането му за присъждане на 380лв.-разноски за експертиза.В останалата част –решението,касаещо съществото на спора,с което е отхвърлена претенцията за подобрения на „Профилактика, рехабилитация и отдих”ЕАД [населено място] – не е било обжалвано и е влязло в сила.В частта,в която дружеството е било жалбоподател жалбата е отхвърлена, поради което разноски не се дължат.
Само по себе си обстоятелството,че касаторът не е поставил конкретен въпрос,който да съставлява общо основание за допустимост и във връзка,с който да е възможно да се извърши преценка дали са налице посочените специални основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК – изключва възможността касационната жалба да се допусне до разглеждане по същество /т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Изложените доводи за неправилност не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза. Независимо от това,ако от приложените решения,на които се позовава касатора бъде изведен въпрос – като общо основание, то той би бил за начина на присъждане на разноските.Този въпрос не е разрешаван противоречиво от съдилищата, по него практика е уеднаквена, включително и с посоченото от касатора ТР № 119 /1.12.56г.на ВС. Установеният при присъждане на разноските принцип е,че страната,която се е оказала права по спора в гражданския процес има право да иска от другата страна заплащането на всички направени от нея разноски/затова-разноски при отхвърляне на жалбата не се дължат/.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на подадената жалба до касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на допълнително решение № 361 от 7.03.2011г. по в.гр.д.№ 61 по описа за 2010г. Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.