О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1252
С., 04.10. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 337 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], П. чрез адв. К. А. срещу въззивно решение № 815/07.12.2010 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 719/2010 г.
Насрещната страна Г. Йорданов Ш. чрез адв. Б. А. С. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК за липсата на основания да се допусне касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение [фирма], П. е осъдено да заплати по чл. 59, ал. 1 ЗЗД на Г. И. Ш. обезщетение за това, че е ползвал без основание собствения му недвижим имот в периода 09.010.2008 г. – 05.01.2009 г., като е държал в него свои движими вещи.
Съдът е установил, че Ш. е собственик за защитаваното по делото вещно право на собственост. През исковия период ответникът е разположил в рамките на имота 36 броя свои машини, върху част от които е учредил през 2005 г. залог в полза на „Банка Д.”. Прието е, че с действията си търговското дружество е препятствало собственика на имота да го ползва, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Това че, [фирма] е предоставил машините по договор за послужване на трето лице, не го освобождава от отговорността към собственика на терена.
Размерът на обезщетението е изчислен с помощта на съдебна експертиза.
Повдигнати са следните въпроси /преформулирани от съда с оглед целите на чл. 280, ал. 1 ГПК /:
– Може ли да се ангажира отговорност по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ако ответникът по иска никога не е упражнявал фактическа власт върху имота на ищеца – лично или чрез трето лице.
Въпросът е без значение, защото съдът е установил именно упражняване на подобна власт от страна на но ответника-касатор чрез трето лице – касаторът е собственик на вещите, той ги е оставил в имота и той ги е предоставил по договор на трето лице, което е в имота, защото е допуснато там от [фирма].
Заключението на съда, че е осъществен фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД е съобразен с трайно установената съдебна практика.
– Разновидност на горния въпрос са и следващите /касаторът е навлязъл във фактическа конкретика/:
Фактът, че машини, собственост на ответник по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД се намират в имот на ищеца, достатъчен ли е за уважаването му има ли значение основанието поради което те се намират в имота и кой упражнява фактическа власт върху тях; собственикът на движима вещ, поставена в чужд недвижим имот, продължава ли да бъде държател на имота, след сключване на договор за заем за послужване с трето лице за ползване на движимите вещи, както и след като заемополучателят започне да извършва производствена дейност с предоставените му вещи върху чуждия имот.
Както стана ясно, а и няма спор нито в доктрината, нито в съдебната практика, фактическата власт може да се упражнява лично и чрез трето лице и е без значение дали става реч за владение или държане – и в двата случая, щом то е без основание за собственика на вещта, е достатъчно да се ангажира отговорността по чл. 59, ал. 1 ЗЗД на ответника. В този смисъл, съдът е уважил иска против касатора не само, защото машините са негови, но още и поради това, че ги държи в чуждия имот, като това държане е чрез трето лице, а държането е без основание по отношение на собственика на имота. Именно търговското дружество – ответник е допуснало своя съконтрахент в чуждия имот и е продължил по този начин неоснователно да го ползва, накърнявайки имуществената сфера на ищеца.
Въпросът дали следва да се вземе предвид получаването на обезщетение от собственика на имота във връзка с прекратен предварителен договор между него и трето лице за продажба на процесния имот, който обхваща исковия период, няма никакво отношение към отношенията между страните по делото по повод повдигнатия правен спор. Тези обстоятелства по никакъв начин не влияят върху активната или пасивната материалноправна легитимация – ищецът не престава да е собственик, нито ползването на чуждия имот от ответника /лично или чрез трето лице/, става основателно, а само тези обстоятелства са релевантни за иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 3 312 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 815/07.12.2010 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 719/2010 г.
ОСЪЖДА [фирма], П. да заплати на Г. Йорданов Ш. сумата в размер на 3312 /три хиляди триста и дванадесет/ лв., представляващи разноски, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: