О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1254
София, 14.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3950/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] против въззивно решение № 683/14.02.2014 г. по гр.д.№ 1104/2013 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 8259/04.11.2013 г. по гр.д.№ 1877/2013 г. по описа на Благоевградски районен съд, с което са уважени предявените от Е. С. М. против [община] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират основанията за неправилност на решението, предвидени в чл.281, т.3 ГПК- необоснованост и нарушения на материалния закон. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК по следните въпроси: 1.Налице ли злоупотреба с право при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, когато работодателят е завишил изискванията за заемане на длъжността предвидени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията и Наредбата за неговото прилагане по отношение на образованието, когато няма ограничение в нормативния акт ;2. Налице ли е злоупотреба с право, когато работодателят е завишил изискванията за заемане на длъжността, но се е съобразил с функциите и задачата на същата. Доколко е ограничено субективното му право да поставя нови, по-високи изисквания над минимално установените в нормативен акт ;3. Кога конкретно е налице злоупотреба с право на работодателя по смисъла на чл.8, ал.1 КТ при уволнението по чл.328, ал.1, т.6 КТ ;4. Компетентен ли е секретаря на общината да утвърждава длъжностните характеристики на служителите по трудово правоотношение на основание чл.7, ал.4, във връзка с §2 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители . Приложима ли е наредбата и необходимо ли е изрично упълномощаване на секретаря от кмета на общината .Обосновава наличието на основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК с твърдението, че въззивният съд е извършил неправилна оценка на доказателствата по делото и е направил незаконосъобразни правни изводи относно злоупотребата с право от работодателя при извършената промяна в изискванията за длъжност.Позовава се на конкретни съдебни актове на ВКС,част от които са в обхвата на задължителната практика.Счита,че правото на работодателя да завишава изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност и за наличие на злоупотреба на права при уволнение на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ се решава противоречиво от съдилищата,но не посочва в какво конкретно се състои твърдяното противоречие.Освен това счита,че произнасянето по поставените въпроси е от значение за развитие на правото без да излага съображения в тази насока.
Ответникът по касация – Е. С. М. не е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че длъжностната характеристика, за длъжността на ищцата е утвърдена от неоправомощено лице – секретаря на общината, позовавайки се на разпоредбите на чл.7, ал.4 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители и посочвайки, че такива правомощия за посоченото длъжностно лице не са предвидени за работниците и служителите по трудово правоотношение и посочена неприложимостта на § 2 от ЗР на Наредбата. Не е зачетен доводът на ответника по исковата молба относно позоваването му на чл.24, ал.2, т.12 от Устройствения правилник на [община], тъй като същият не е бил представен по делото, а освен това позоваването на посочения правилник е станало едва с въззивната жалба.Освен това окръжният съд е изложил мотиви за неправилно приложение на правната норма на чл.328, ал.1, т.6 КТ, вместо тази по чл.328, ал.1, т.11 КТ. Един от решаващите изводи на въззивната инстанция е за липса на различия между длъжностната характеристика, въз основа на която работодателя е извършил уволнението и предходната такава, поради което е налице наличието на промяна в спецификата на извършваната работа.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1 – 3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай по първите три конкретно формулирани въпроса обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като съдът не е давал правно разрешение по тях. По четвъртия от поставените въпроси, който по естеството си съдържа два въпроса, с оглед поставения проблем, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като макар и относим към изводите на окръжния съд, този въпрос визира само част от неговите решаващи изводи. Друг решаващ извод на съда, по който обаче не е поставен правен въпрос, е този за липсата на различие между новата и предишната длъжностни характеристики за длъжността на ищцата. Освен това липсва и въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК по извода на окръжния съд за липса на основанието по чл.328, ал.1, т.6, предл.2 КТ и наличието на основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.11 КТ, който също е решаващ за изхода по спора.Следва да бъде посочено,че тези изводи сами по себе си са достатъчни, за да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно на процесното основание.
С оглед гореизложеното и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 683/14.02.2014 г. по гр.д.№ 1104/2013 г. по описа на Благоевградски окръжен съд по касационната жалба на [община], при условията на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: