О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1255
София, 14.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4891/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№5087/28.4.2014 г., подадена от Б. С. – прокурор от А. п. – С., представляващ ответника по исковата молба П. н. Р. Б., против въззивно решение №659/04.4.2014 г. по гр.д.№47/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., ІV-ти състав, с което е отменено решение от 08.11.2013 г. по гр.д.№13140/2012 г. на СГС, І ГО, 10 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Я. Я. против П. н. р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2/нова т.3/ ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 7000 лева до 35000 лева и искът е уважен за още 28000 лева, и е потвърдено решението на първата инстанция за сумата 7000 лева.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, поради което с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД на ищеца се следва обезщетение в размер на 35000 лева. При определяне на обезщетението въззивната инстанция е взела предвид естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице, предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение и процесуална принуда/общо 11 години/другите събрани по делото , данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и наложената мярка за неотклонение се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. За достигане до тези изводи въззивната инстанция е взела предвид депозираните пред съда свидетелски показания, както и останалите събрани по делото доказателства в подкрепа на иска.
В изложението се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД и приетото с ТР №3/22.4.2005 г. по тълк.д.№3/2004 г. на ВКС ОСГК. Касационният жалбоподател се позовава на противоречива практика на съдилищата по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба К. Я. Я., посредством процесуалните си представители – адвокати А. Г. и И. Й., е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба и взе предвид изложеното в отговора на ответника по касация намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №659/04.4.2014 г. по гр.д.№47/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., ІV-ти състав, по касационна жалба, вх.№5087/28.4.2014 г., подадена от Б. С. – прокурор от А. п. – С., представляващ ответника по исковата молба П. н. Р. Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: