О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1255
София, 05.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3935 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ч. Б. Д. ,чрез пълномощник адв.Д. С. срещу решение от 10.02.2014 г. по гр.д.№ 2527/ 2013 г.на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-д състав.
Ответникът по касационната жалба „Т. София”-ЕАД, в писмен отговор подаден чрез процесуален представител юрисконсулт Л. Г. я оспорва. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач „Т. с.”-Е. не взема становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 29.06.2012 г. по гр.д.№ 9197/ 2011 г. на Софийски районен съд, 82 състав в частта, с която предявеният иск с правно основание чл.415 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД е уважен за главница над сумата 4 054,26 лв. и в частта за разноските и вместо това е постановил отхвърляне на същия за разликата над 4054,26 лв. до размер на присъдената сума 5 119,60 лв., т.е. за сумата 1065,64 лв. представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.10.2006 г.- м.04.2009 г. , потвърдил е решението в останалата част и е присъдил разноски. За да постанови този съдебен акт въззивният съд е посочил, че съпругата на ответника-касатор в настоящото производство, в качеството си на негов процесуален представител е направила изявление,че не оспорва факта,че съпругът й е потребител в процесния имот на топлинна енергия за отопление и битова гореща вода. Въз основа на заключението на назначената техническа експертиза е приел, че общият топломер в абонатната станция се отчита електронно в началото на всеки месец и от отчетеното количество се приспадат технологичните разходи, които се изчисляват съгласно разпоредбите на Наредба № 2/ 2004 г. за топлоснабдяването и Наредба №16-334/2008 г. и са за сметка на топлопреносното дружество. Самият топломер се подлага на метрологични проверки през година.След съобразяване на изравнителните сметки е установена начислената на ответника сума от 4 732 лв. Въз основа на съдебно-счетоводната експертиза въззивният съд е приел,че начислената сума не е заплатена, изчислена е дължимата мораторна лихва,съобразени са служебно направени прихващания и допълнителни плащания по фактури.Направил е извод,че възраженията за противоконституционност на заповедното производство са неотносими към предмета на делото и извън компетентността му.Намерил е за неоснователно възражението,че ответникът не е потребител на топлинна енергия във връзка с признанието на процесуалния му представител и поради факта, че е подписал списъка с етажните собственици и протоколите за главен отчет.Посочил е,че липсата на качествени параметри на услугата не влияе върху наличието на облигационно отношение и че е ирелевантно за спора дали някои от клаузите на Общите условия/ОУ/ са нищожни, доколкото негов предмет е размерът на потребената топлинна енергия.Поради неотносимостта на възражението въззивният съд не се е произнесъл по доводите за неравноправни клаузи.Посочил е, че съгласно нормите за ЗЕ- чл.145 ал.1, чл.150 ал.1 и чл.155 ал.1 т.2, топлинната енергия за отопление в сгради-етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията им в отделните имоти,продажбата на топлинната енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ предложени от топлопреносното предприятие, потребителите заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна сметка.Съгласно чл.142 ал.2 ЗЕ топлинната енергия се разделя на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имота.След съобразяване на периода за който задължението е погасено по давност и на изравнителната сметка е установил размера на окончателно дължимата сума. Намерил е за неоснователно възражението за нарушение на чл.24 от ЗБНБ,доколкото записването на цената с повече от два знака след десетичната запетая отговаря на изискването за по-голяма точност на стопанската операция и от съдебно счетоводната експертиза е установено,че няма надписване при този начин на калкулиране. Приел е, че възраженията относно количеството и качеството на потребената енергия не са подкрепени с доказателствени искания,включително и пред въззивната инстанция,няма данни ответникът да е възразил срещу изравнителните сметки в срока по 32 ал.3 респ.чл.33 ал.3 от ОУ.Посочил е,че чл.13 от Директива 2006/32/ЕО относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяването на енергийни услуги не е нарушен, тъй като крайните сметки съответстват на реалното потребление.Въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването ,че фактурите не са подписани от ответника, тъй като количеството топлинна енергия е установено от събраните по делото доказателства, в частност съдебно-техническата експертиза.Счел е, че е неоснователно и оплакването за начисляване на лихва върху прогнозни сметки, тъй като в цитираните текстове от ОУ е предвидена периодичност на плащанията и при неизпълнение в 30-дневен срок от периода за който се търсят се дължи обезщетение в размер на законната лихва.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа оплакване за нищожност и недопустимост на решението на въззивния съд,които обосновава с неточно приложение на закона и правото на Европейския съюз.В частност счита,че ОУ на които съдебният му акт е основан противоречат на Регламент (ЕО) 1/2003, Регламент (ЕО) 2006/2004 , на Х. на основните права на ЕС и на правния ред въобще.Д. не принадлежи към основанията за нищожност и недопустимост, които са от съвсем друг порядък.Понятието за нищожно съдебно решение е изяснено от съдебната практика и се свързва с постановяването му от незаконен състав, неподписването му от мнозинството съдии от състава, когато не е в писмена форма, когато е абсолютно неразбираемо,или е извън правораздавателната власт на съда. Примерно изброяване на хипотезите за недопустимост на съдебното решение се съдържа в т.9 на ППВС № 1/1985 г. Такива са посочени и в т.4 на ТР № 1/2001 г. и в т.7 на ТР №2/2004 г. на ОСГК,като към тях могат да бъдат добавени и други. Оплакването на касатора всъщност е за незаконосъобразност на решението, има характер на основание за касационно обжалване по чл.281 ГПК ,което не се разглежда в настоящото производство, а в следващия стадий- по чл.290 ГПК, ако касационната жалба бъде селектирана.
По нататък касаторът поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. След дословно и пространно цитиране на решението на въззивния, съд извежда следната първа група въпроси:
-трябва ли да се спазват разпоредбите на чл.280 ал.1 и 2 ГПК за допустимост на касационна жалба при прилагане на общностното право с оглед разпоредбата на чл.47 от Х. за основни права в ЕС;
-как се решава колизията между общностното право и сила на пресъдено нещо на решение постановено от национален съд при неприлагане на общностното право;
-какво е съдебното решение постановено от национален съд при прилагане на националното право в противоречие с общностното право в хипотезата на §1 вр.с чл.3 ДФЕС;
-ако съдебното решение е невалидно по какъв процесуален ред подлежи прогласяване на невалидността на съдебни решения, постановени от въззивен съд и касационен състав;
-какво е съдебното решение постановено от национален съд при прилагане на националното право в противоречие с общностното право в хипотезата на §2 вр . с чл.4 ДФЕС;
-ако съдебното решение е невалидно,приложима ли е разпоредбата на чл.270 ал.2 ГПК спрямо първоинстанционните решения;
-ако съдебното решение е невалидно по какъв процесуален ред подлежи прогласяване невалидността на съдебни решения постановени от въззивен съд и касационен състав.
Според разясненията,дадени с ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК, предпоставки за допустимост на касационното обжалване са обосноваването от страна на касатора на общо и допълнително основание за това. Общо основание представлява извеждането на правен въпрос,обуславящ правните изводи на въззивния съд и намерил израз в неговите решаващи мотиви.Допълнително основание е развитието на този въпрос в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.Въпросите поставени от касатора не са релевантни, доколкото по тях няма произнасяне от въззивния съд. Те са формулирани общотематично, отговорите на някои от тях биха имали образователен характер, което е извън предмета на производството по селектиране на касационната жалба. За никой от тях не е обосновано и допълнително основание .
По-нататък в изложението следва втора група въпроси, а именно:
-налице ли е валидно облигационно отношение.
Във връзка с въпроса касаторът вероятно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като твърди наличие на две групи становища в съдебната практика: че е налице валидно облигационно отношение и че не е налице.Въпросът е релевантен, но не е обсновано допълнително основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в подкрепа на първото становище е приложено решение на Софийски районен съд, за което няма данни дали е влязло в сила. Само влезлите в сила съдебни актове представляват съдебна практика и е задължение на касатора да докаже наличието й.Според неговото виждане обратното становище е застъпено в определение на ВАС, който е потвърдил определение, с което е прекратено производство по искова молба срещу Общите условия на „Т.-П.”-ЕАД,като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване. Съгласно приетото в ТР № 1/19.02. 2010 г. по тълк.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК –т.3, практиката на административните съдилища е извън обхвата на съдебната практика по граждански дела.
Следващите въпроси са:
-ако има валидно облигационно отношение какъв е неговият генезис;
-ако е по силата на §1 т.42 от ДР на ЗЕ, кое определение за потребител следва да се приложи- това по ЗЕ или разпоредбата на §13 т.1 ДР на З..
-приложимо право с оглед каква вещ е топлинната енергия.
Тези три въпроса не са релевантни тъй като по тях не са формирани правни изводи от въззивния съд.
Касаторът е извел въпрос и относно :
-начисляване на лихви върху прогнозни цени; допустимо ли е да се начисляват лихви върху суми по прогнозни цени без насрещната страна да е изразила писмено съгласие за авансово плащане.
Въпросът не е релевантен,доколкото въззивният съд не се е произнасял относно заплащането на лихви върху прогнозни цени.
Същото се отнася и до последния въпрос: каква сила има за гражданските съдилища решение № 5973/10.05.2010 г. на 5-членен състав на ВАС/което не е приложено/. По въпроса за практиката на административните съдилища беше посочено разрешението на цитираното по- горе ТР.
Тъй като не е обосновано общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване касационната жалба не следва да бъде селектирана.
С оглед изхода на делото трябва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение ,като размерът му следва да бъде определен съгласно чл.9 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.02.2014 г. по гр.д.№ 2527/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-д състав.
ОСЪЖДА Ч. Б. Д. да заплати на „Т. София”-ЕАД сумата 500 /петстотин/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: