2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1256
София, 22.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 716/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Държавно горско стопанство – [населено място] против решение № 19 от 8. 02. 2011 г. по гр. д. № 1/2011 г. на Кърджалийския окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ.
Касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправен въпрос, разглеждането на който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Ф. С. Х. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение Кърджалийският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил решение № 148 от 18. 11. 2010 г. по гр. д. № 316/2010 г. на РС – Момчилград в частта, с която са уважени предявените от Ф. С. Х. против Държавно горско стопанство – Момчилград искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1 и 2 КТ, както и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 – за сумата 1877, 64 лв. обезщетение за незаконно уволнение за периода 19. 07. 2010 г. – 4. 11. 2010 г., и е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната част по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вместо което е присъдил сумата 1117, 08 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 5. 11. 2010 г. – 19. 01. 2011 г.
За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, тъй като заповедта на уволнение не съответства по съдържание на изискванията на чл. 195 КТ – в същата се сочат само констатации за допускане на даден резултат, без да се конкретизира какво, според работодателя, е било дължимото поведение от страна на наказания служител, какви трудови задължения същият не е изпълнил или е нарушил. Приел е, че това води до невъзможност да се прецени имало ли е неизпълнение на трудово задължение, в какво се изразява това неизпълнение, дали констатациите в заповедта за уволнение се дължат на дисциплинарни нарушения от страна на ищеца, тежестта на нарушенията. Приел е, че незаконността на уволнението налага и възстановяване на ищеца на заеманата преди това, по безсрочен трудов договор, длъжност. Приел е, че са налице основания за уважаване и на иска по чл. 225, ал. 1 КТ – признаване за незаконно и отмяна на уволнението, незаетост по трудово правоотношение шест месеца след уволнението, установен размер на обезщетението.
Касаторът, в частта от касационната жалба, касаеща основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, не формулира правен въпрос, към който отнася твърденията си за значението на разглеждането му за точното приложение на закона и за развитието на правото. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи неправилност на въззивното решение, изразяваща се в постановяването му в противоречие с чл. 195 КТ и при несъобразяване с доказателствата по делото и се излагат подробни съображения в този смисъл. Касационният съд може да квалифицира и да конкретизира посочения в изложението правен въпрос, но няма право сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/. В този смисъл, позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формално, изразява се в текстово възпроизвеждане на цитираната правна норма и при липсата на ясно и точно формулиран правен въпрос, не би могло да се приеме, че е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19 от 8. 02. 2011 г. по гр. д. № 1/2011 г. на Кърджалийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: