О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1256
София, 05.12..2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4252/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. Г. С.,чрез пълномощник адв.К. Т. срещу решение № 293/20.03.2014 г. по т.д.№ 92/2014 г. на окръжен съд-В..
Ответникът по касационната жалба- „Г. ”-Е. в писмен отговор подаден чрез процесуален представител адв.Л. П. я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
Въззивният съд е потвърдил решение № 4 850/05.11.2013 г. по гр.д.№ 263/ 2013 г. на районен съд-В., 25 състав.С него е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.240 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 19 558,30 лв. представляваща главница по договор за заем от 26.04.2008 г., сумата 3 444,54 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва изчислена върху главницата за периода 27.04.2011 г.-08.01.2013 г. и законната лихва . За да постанови този съдебен акт въззивният съд е приел,че ответникът в отговора на исковата молба е оспорил автентичността на сключения между страните договор за заем и е направил твърдения, че не е получавал сума от ищеца,нито се е задължавал да я върне. Според заключението на назначената по делото съдебно-графологична експертиза при попълване на празни бели листи първо е поставен печатът на ответното дружество, след това върху него е положен подписът на представляващия дружеството и след това е принтиран текстът на договора.Експертизата не е била в състояние да установи само относителната разлика във времето на полагане на печата,подписа и принтирания текст, поради липса на такава методика.Въззивният съд е счел, че се касае за „бланкет” при който след полагане на подписа е попълнен текста, който не съответства на действителната воля на лицето.Това компрометира формалната доказателствена сила на документа по чл.180 ГПК.Ответникът е оспорил подписването на договор с такова съдържание, а ищецът не е доказал обратното.Въззивният съд е намерил,че документът не е автентичен, тъй като изявлението не принадлежи на лицето, което го е подписало.С това е счел, че ищецът не е установил наличието на заемно правоотношение с произтичащите от това права и задължения на страните и е направил обобщаващ извод за неоснователност на главния и акцесорните искове.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.В него почти изцяло е повторено изложеното в касационната жалба.Намира,че сключеният между страните договор за заем има роля на разписка.Счита,че върху оспорващия документа лежи доказателствената тежест да докаже,че същият не е попълнен съобразно волята му, както и че само въз основа на обстоятелството,че подписът на представляващия е положен преди текста не може да се изгради безпротиворечив извод за механизма на сключване на сделката. Цитира решение на Варненския апелативен съд, което не е приложено и за което няма данни дали е влязло в сила.Твърди,че възражението за подписан празен лист е направено за пръв път пред въззивния съд от „С.”-Е., което не е страна по делото. Цитира решение № 1310/17.11.2008 г. по гр.д.№4248/2007 г., ІV г.о., постановено при напълно различна от фактологията по настоящото дело- оспорен е нот.акт за дарение на недвижим имот,като е посочено основание за нищожност на сделката поради липса на представителна власт. Касаторът извежда правния въпрос: следва ли при оспорване на частен документ да бъдат формулирани точно основанията за това,за да бъде внесена яснота по отношение на съда и другата страна кое от удостовереното в акта не отговаря на действителното фактическо положение.Въпросът не е релевантен, тъй като въззивният съд не е изложил правни изводи дали е необходимо точно формулиране на основанията за оспорване на частен документ.
Според приетите разяснения в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1 / 2009 г. на ОСГТК, за да обоснове селектирането на касационната жалба, касаторът трябва да докаже наличието на общо и допълнително основание за това. Общото основание представлява правен въпрос, свързан с правните изводи на въззивния съд, които са от значение за изхода на делото, включени са в неговия предмет и са обусловили правната му воля. В случая, както беше посочено по-горе, по поставения въпрос не са формирани изводи от въззивния съд. К. съд не може да изведе въпроса въз основа на твърденията и оплакванията на касатора, тъй като би нарушил диспозитивното начало.Следва да бъде доказано и наличието на допълнително основание –развитието на този въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК. Допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е налице, когато изводите на въззивния съд по обуславящ правен въпрос се отклоняват от приетото в задължителна съдебна практика. Необходимо е да бъде направена съпоставка на правните разрешения, съдържащи се в нея, с тези в обжалваното решение и да бъдат изложени аргументи във връзка с твърдяните различия, при наличие на фактически идентитет. Същото се отнася и когато се твърди създадена противоречива съдебна практика,която трябва да бъде приложена към изложението. Следва да се посочи, че само влезлите в сила съдебни актове представляват съдебна практика.Тези свои задължения касаторът не е изпълнил. Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на решението.
При този изход на делото трябва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция.Същото е установено с разписка към договор за правна защита, в която е отразено заплащането им .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 293/20.03.2014 г. по т.д.№ 92/2014 г. на окръжен съд-В..
ОСЪЖДА Г. Г. С. да заплати на „Г. ”-Е. сумата 2 500/две хиляди и петстотин/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: