О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1257
С. 27.12.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1123 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от Й. С. Й. от[населено място],чрез процесуалния си представител- адвокат П. против въззивно решение № 516 от 23.04.2010г. по гр.д. № 2690/2009г.на В. окръжен съд,с което е потвърдено решение № 3270 по гр.д.№ 5569 по описа за 2008г. на В. районен съд, с което е отхвърлен предявения иск от Й. С. Й. против Министерството на отбраната[населено място],с правно основание чл.202 ал.3 от ЗОВСРБ/отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 16 066.48лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 1.12.2003г.-31.05.2008г.,ведно със законната лихва от 21.07.2008г. до окончателното й изплащане,сумата от 5 379.19лв., претндирана като сбор от обезщетенията за забава върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от първо число на месеца,следващ този,за който се дължи възнаграждението до датата на завеждане на исковата молба и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос във връзка с приложимостта на чл.203 и чл.204 от ЗОВСРБ/отм./ относно начина на заплащане на положения от кадровия военнослужещ труд,надвишаващ нормалната продължителност на законоустановеното служебно време.Позовава се на общо 32 казуални решения,постановени от ВОС,ВРС,БРС,БАпС и Б..
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорват и допустимостта, и основателността й
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да отхвърли иска,въззивният съд се е мотивирал с липса на ангажирани доказателства за положен труд,надвишаващ едновременно месечната продължителност по чл.152 ал.6 от ПКВС/отм./и установената продължителност на извънредния труд по чл.203 ал.2 от ЗОВСРБ/отм./ Счел е,че независимо,че вещото лице е дал заключение за положени 162 броя дежурства-без представяне от страна на ищеца на доказателства за организацията на работа – няма как да се установи превишаване на установеното служебно време.
Така постановения въззивен акт,противоречи на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС/например – по гр.д.№ 285/09г., по гр.д.№ 706/09г., по гр.д.№ 342/09г.,по гр.д.№ 249/09г.,по гр.д.№ 699/09г. и по гр.д.№ 887/09г./, което съгласно т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС е основание за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 516 от 23.04.2010г. по гр.д. № 2690/2009г.на В. окръжен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.