О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1258
С. 09.11.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 632 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Министерство на околната среда и водите/МОСВ/,представлявано от министъра, чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно решение № 620 от 28.12.2011г. по в.гр.д.№ 902/2011г. Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 28 от 26.04.11г.по гр.д.№ 171/10г. на Окръжен съд Смолян,като са уважени предявените искове с правно основание чл.50 от ЗЗД,като е осъдено МОСВ да заплати на Н. Ш.,на М. Ш.,на С. Ш. и на С. К.- съответно сумите от 40 000лв.-за първата и от по 30 000лв.-за останалите трима,представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н. Ш.,настъпила на 17.05.2010г., в резултат от нападение на мечка,ведно със законната лихва, считано от 17.05.10г.,като в останалата част исковете са отхвърлени.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставени два въпроса :1.носи ли държавата на основание чл.50 от ЗЗД – чрез МОСВ отговорност за причинените от диви животни и в частност от кафявата мечка неимуществени вреди на граждани и ако отговорът е положителен – представлява ли нападението на диви животни над хора „случайно събитие”,изключващо отговорността,както и 2.приложима ли е в случая по аналогия нормата на чл.79 ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча, съгласно която „обезщетения за щети, нанесени от кафявата мечка и коморана,се заплащат от МОСВ”.
Отделно касаторът представя две решения на ВС от 1989г.и от 1984г. с които обоснова основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противните страни.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови акта си,въззивният съд след като е анализирал относимите норми на Закона за лова и опазване на дивеча /З./ и Закона за биологичното разнообразие /З./,е достигнал до извод,че съгласно „План за действие със защитения вид кафява мечка”и”L.+” – Държавата е делегирала всички функции във връзка с кафявата мечка като защитен вид на МОСВ чрез неговите Регионални Инспекции по опазване на околната среда.На това основание – като собственик на животното тя носи отговорност,на основание чл.50 от ЗЗД.Отделно съдът е преценил като „наложителна и приложима”направената от първата инстанция аналогия, по силата на която намира приложение разпоредбата на чл.79 ал.2 от З.. Посочил е,че след като в специалния закон/З./ е предвиден ред за обезщетяване на имуществени щети,причинени от кафявата мечка, за които изрично е посочено,че отговорността се носи от МОСВ,няма как да се счете,че е изключена отговорността за неимуществени вреди,причинени от същия вид животно.Логиката изисква да се приеме,че идеята на законодателя е била да остави установяването на неимуществените вреди да става по общия исков ред на чл.50 от ЗЗД и пред компетентния съд, на базата на аналогия на текста от специалния закон/чл. 79 ал.2 от З./,а не да се изключва дължимостта на обезщетението за неимуществени вреди.
Съпоставката между поставените от касатора въпроси и изложените мотиви,налага извод,че първите съставляват годно общо основание за допустимост,доколкото са от значение за изхода на спора и са свързани решаващата воля на съда.По тях обаче не следва да се допуска касационно обжалване,защото не са налице посочените от касатора основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
Представените две решения на ВС от 1989г.и от 1984г.не обосноват основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,защото са постановени при различна от настоящата уредба и защото разглеждат случаи,които не са идентични с настоящия./Цитираното решение от 1984г. касае хипотеза на вреди,причинени в резултат на пътно транспортно произшествие. Случаят,за който е постановено решението от 1989г.е за вреди, причинени от диво прасе и приетото от съда,че държавата не отговаря,защото е невъзможност да брани гражданите от тях,не може да се отнесе за кафявата мечка, която като защитен вид е със специален изрично уреден статут.Съгласно чл.79 ал.2 от З. – обезщетенията за щети,нанесени от кафява мечка се заплащат от МОСВ./
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като по приложението на чл.50 от ЗЗД е налице богата и единна практика,която въззивния съд е съобразил и не е налице промяна в законодателството или обществените отношения, изискващо изменение в тълкуването.Трайната практика на ВКС приема, че за вреди, произлезли от каквито и да било вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Спорът по настоящото дело се свежда до това дали държавата, чрез МОСВ, отговаря на основание чл.50 от ЗЗД за претърпени от физически лица неимуществени вреди в резултат на причинена от кафява мечка смърт. Отговорността по чл.50 от ЗЗД е лична,обективна и безвиновна и произтича от увреждане със собствена вещ.Когато собственикът е държавата и тя е възложила по силата на З. и З. правата и задълженията във връзка с опазването и наблюдението на защитения вид животно кафява мечка на свой орган-МОСВ, то първата- като собственик,а МОСВ – като орган под чийто надзор то се намира – по смисъла на цитираната разпоредба-носят солидарна отговорност за вредите. Налице е отговорност и когато без да е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила,вещта представлява опасност – решение № 879 от 23.07.09г.по гр.д.№974/09г. /По делото е установено, че само в процесния район на [населено място] за периода 2006-2010г. регистрира-ният броя на нападения на мечки над хора е 12/.На основание чл.46 ал.2 от Закона за нормативните актове следва да се приеме,че отговорността за неимуществени вреди следва да се носи по общия ред на чл.50 от ЗЗД, защото в специалния закон е уредена само отговорността за обезщетения за причинените от кафявата мечка имуществени вреди.
Хипотезата за наличие на „случайно събитие” е ирелевантна. Съгласно установената практика/Постановление №7/58 на Пленума на ВС/ собственикът на вещта или лицето,под чийто надзор се намира същата могат да се освободят от отговорност за произлезли от нея вреди не при „случайно събитие”,а когато вредите са в резултат на неопреодолима сила, изключителна вина на пострадалия или на трето лице/каквито в случая не се твърдят/.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 620 от 28.12.2011г. по в.гр.д.№ 902/2011г. Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.