О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1259
София, 11.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4582/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.И.А. – пълномощник на Н. Х. М. – И. против решение № 1/ 09.01.2015 г. на Габровски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 416/2014 год.,с което е отменено изцяло решение № 134 / 11.06.2014 г. по гр.д. № 432/2014 г. на Севлиевски районен съд и е отхвърлен предявеният от Н. Х. М. – И. против В. Н. Н.,Т. И. Н. и Р. В. Н., представлявана от особения представител адв. И.Ж., иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност по отношение на Н. Х. М. – И. на договора за дарение на недвижими имоти обективиран в н.а. № 1, том 21, рег. № 9173, д. № 2255/2006 г. на нотариус Хр.К., рег.№ 21 на НК с район на действие РС – Л., вписан в службата по вписвания [населено място] с вх. № 8374/28.09.2006 г., като акт № 20, том ХХVІ, дело № 5121/06 г., парт. книга: том 23105, стр.23211, 29940, като погасен по давност.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по материалноправния въпрос /конкретизиран от настоящия състав съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС/ от кога започва да тече погасителната давност на иска по чл. 135 ЗЗД – от датата на извършване на сделката или от датата на узнаването й от кредитора-ищец.В подкрепа на твърдението си сочи като противоречива съдебна практика: решение № 292 от 14.07.2014 г. по гр.д. № 1220/2010 г. на ІV ГО на ВКС и решения на Габровски окръжен съд,РС-Габрово,ОС – Ст.З., ОС-Враца и Апелативен съд – В..
Ответната страна – Р. В. Н., представлявана от особения представител адв. И.Ж. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски за настоящата инстанция – възнаграждение за особен представител.
Ответниците В. Н. Н. и Т. И. Н. са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,озаглавен „становище”,в който оспорват основателността на касационната жалба и нейната допустимост,като твърдят,че тя е опит за въвличане и на ВКС в практиката на корупция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл.269 ГПК и след преценка на твърденията и доказателствата е приел,че вземането на кредитора Н. М. – И. произтича от вземане по договор за цесия от 28.11.2012 г., с който и е продадено вземането на [фирма] по пет броя Записи на заповеди, въз основа на които по реда на чл. 237 ГПК/отм/ са издадени изпълнителни листи в периода януари – февруари 2006 г.Поради липса на данни, вземането на [фирма] по петте броя изпълнителни листи да е било атакувано по предвидения в закона ред, съдът е приел,че вземането на кредитора не е отречено с влязло в сила решение.Тъй като длъжникът се е лишил от свое имущество и по този начин е затруднил удовлетворяването на кредитора е прието,че е налице увреждане,за което длъжникът е знаел,а за приобретателя е налице законовата презумпция за знание.И тъй като първоинстанционния съд не е обсъдил възражението на ответника Р. Н. за погасяване на иска по давност,направено в отговора на исковата молба,което се поддържа и във въззивната жалба съдът се е произнесъл по него.Приел е,че давността за обявяване на относителна недействителност на увреждащата сделка тече от момента на сключването й. От този момент увреденият става носител на субективното право на обезщетение за увреждането, т.е. за него възниква и право да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника, а претенцията да претендира недействителност се погасява с изтичане на петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, с начало сключване на съответната увреждаща сделка. Тъй като правото на иск по чл. 135 ЗЗД за прехвърлителя по договора за продажба на вземане възниква от момента на увреждащата сделка, този момент е валиден и за неговия правоприемник по силата на договорното правоотношение, т.е. давностният срок започва да тече от деня на сключване на увреждащата сделка, като след прехвърляне на вземането по силата на договорното правоприемство през 2012 г., този срок продължава да тече и по отношение на цесионера – Н. М., която встъпва в правата на цедента.И тъй като в настоящия случай, увреждащото действие, с което длъжникът създава или увеличава своята неплатежоспособност е моментът, в който В. Н. се е разпоредил със свое имущество – сделката осъществена с нот. акт № 1, том 21, рег. № 9173, д. №2255/2006 г. на 28.09.2006 г.,то петгодишният давностен срок е изтекъл на 28.09.2011 г.,а предявеният на 19.03.2013 год. иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е погасен по давност.
Изложението на касационния жалбоподател има бланкетен характер. Не е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Липсват доказателства,че представените съдебни решения на РС-Габрово,ОС – Ст.З., ОС-Враца и Апелативен съд – В. са влезли в сила,а разрешението на въззивния съд не е в противоречие с константната практика на ВКС – решение № 292 от 14.07.2014 г. по гр.д. № 1220/2010 г. на ІV ГО,на което касаторът се позовава.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.Поставеният въпрос е разрешен в съответствие с константната практиката на ВКС,според която установителния иск по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникване на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. Давността за обявяване на относителна недействителност на увреждащата сделка тече от момента на сключването й. От този момент увреденият става носител на субективното право на обезщетение за увреждането, т.е. за него възниква и правото да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника, а претенцията да претендира недействителност се погасява с изтичане на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, с начало сключване на съответната увреждаща сделка. Незнанието на кредитора, че има вземане или че вземането му е изискуемо, не е пречка за течението на погасителната давност за това вземане, нито е причина за прекъсването или спирането й.
С оглед изхода на спора на особения представител на ответника Р. В. Н. – адв. И.Ж. се следва възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 лв.,платимо от касатора.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1/ 09.01.2015 г. на Габровски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 416/2014 год.
ОСЪЖДА Н. Х. М. – И.,ЕГН [ЕГН] да заплати на адвокат И. М. Ж.-особен представител на Р. В. Н. разноски за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :