О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1259
София, 12.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4007/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.М.П. – пълномощник на [фирма],срещу решение № ІІІ – 25/07.03.2013 год. на Бургаски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 168/2013 год.,с което е отменено първоинстанционното решение в частта,с която са отхвърлени предявените от Р. И. К. искове срещу [фирма] за сумата над 3177,61 лв. до 5751 лв. – неизплатени трудови възнаграждения , ведно със законната лихва ,считано от предявяване на иска – 12.06.2012 год. до окончателното заплащане на сумата и за сумата над 236,44 лв. до 271,14 лв. – обезщетение за забавено плащане на неплатени трудови възнаграждения и са уважени исковете в тези размери.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.1 ГПК по следните въпроси : следва ли заявената недействителност на трудовите споразумения да се извежда по право; следва ли страните да се позовават извънсъдебно за недействителността на трудови споразумения,както и на последиците от нея;дължи ли се заплащане на трудово възнаграждение,след като няма въобще престиран труд,всъщност с оглед така заявената длъжност от ищеца „шофьор лек автомобил до 9 места”,когато в действителност дружеството въобще не е притежавало такъв автомобил.Позовава се на три решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.Счита,че е налице и основанието по т.3 на чл.280 ГПК,тъй като въззивния съд неправилно е тълкувал и преценил доказателствата по делото ,поради което е направил погрешен извод за съществуването на процесното трудово правоотношение,което води до несигурност в правния мир и създаване на предпоставки за недоверие в българското правораздаване.
Ответната страна не представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приел,че работодателя не може едностранно да променя условията по договора , а предложените допълнителни споразумения за намаляване на работното време и трудовото възнаграждение не са били приети и подписани от ищеца К. и нямат характер на договор.Позовавайки се на разпоредбите на чл.118,ал.1 КТ и чл.138 КТ,както и липсата на твърдение от страна на ответното дружество за наличие на основание за намаляване на работното време и възнаграждение на ищеца по сключения трудов договор № 1/26.02.2010 год. съдът е приел,че представените едностранно подписани споразумения не са основание за начисляване на по- нисък размер от първоначално уговореното по договора възнаграждение .Взел е предвид и обстоятелството,че дружеството – работодателят не твърди и не установява наличието на основание по чл.138а от КТ , за да се приеме , че основанието за начисляване на по- нисък размер на трудово възнаграждение на ищеца е тази хипотеза ,поради което е определил общия размер на дължимото трудово възнаграждение, за периода на действие на договора- 01.03.2010 год. до 30.04.2012 год. на базата на уговореното месечно възнаграждение от 420 лв.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.Посочената съдебна практика е от категорията на задължителна такава, а именно решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК, но това не е достатъчно да се приеме, че е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване,защото съдът не е обсъждал въпроса за недействителността на трудовите споразумения.Поставените въпроси са във връзка със становището на работодателя по обстоятелствата,на които се основава искът,изразено в писмения му отговор по исковата молба,който е оставен без разглеждане,тъй като е депозиран след изтичане на срока по чл.131,ал.1 ГПК и при липса на предпоставки за приложението на чл.133 ГПК,т.е. в настоящия случай не е предявен иск за недействителност на трудовите споразумения,не са правени доводи или възражения за преюдициално произнасяне по обуславен от нея трудов спор.Решението е влязло в сила по правното основание на иска и в по-голямата част от поискания от ищеца размер,поради необжалването му от страна на работодателя.Обжалваната част касае суми до пълния предявен размер.
Не е налице и релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Според ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Сама по себе си липсата на задължителна съдебна практика не обуславя наличието на това основание.Освен това касаторът не е обосновал самото касационно основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси, т.е. какво е значението на поставените от него въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като позоваването на това основание е бланкетно.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ – 25/07.03.2013 год. на Бургаски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 168/2013 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: