О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1259
София, 27.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1168 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма][населено място],представлявано от управителя С., чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 212 от 26.05.2010г.по в.гр.д.№ 272 по описа за 2010г. на Р. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 257 от 23.02.2010г. по гр.д. № 4498/09г.на Р. районен съд,като е отменена заповед № 40 от 16.07.2009г.на управителя на [фирма][населено място] ,с която на И. Г. Чаранова е наложено дисциплинарно наказание:”предупреждение за уволнение” и са присъдени направените разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за изискуемото се съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с оглед нормата на чл.195 от КТ. Позовава се на три казуални решения на ВКС,за които счита,че са в противоречие с въззивното/ №1685 по гр.д.№ 3106/03г., № 2108 от 9.01.2007г.и решение № 2110/2007г./
Постъпил е отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността на подадената касационна жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да квалифицира издадената заповед като незаконосъобразна, въззивният съд е приел,че в нея не са изложени фактически доводи, обосноваващи съдържание на допуснатото нарушение, за което е наложено наказанието.Съдът е изложил мотиви,че като не е посочил за какво конкретно неизпълнение на законови разпореждания става въпрос,в какво се състои неспазването на чл.13 и ч.14 т.4,5 и 9 от ПВТР и за коя от посочените в раздел ІІ т.1 от длъжностната характеристика трудови задължения във връзка[населено място] условия за предоставяне на В и К услуги се има пред вид- работодателят е нарушил правото на защита на наказания работник.
С оглед така описаните мотиви на въззивния акт – поставения от касатора въпрос- за изискуемото се съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – е от значение за изхода на спора,защото е свързан с решаващата воля на съда и с формираните от него изводи по съществото на спора. Същият обаче не е решаван противоречиво от съдилищата,както се твърди в касационната жалба.По него е налице многобройна и единна съдебна практика,включително и уеднаквена с постановени по реда на чл.290 от ГПК задължителни за съдилищата решения на ВКС,като даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с тях.
Представените от касатора три решения,на който той се позовава също не обосновават основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,тъй като в тях не се дава разрешение на поставения въпрос,което да противоречи на даденото във въззивния акт. Решение № 2108 от 9.01.2007г.е несъотносимо,тъй като е свързано с прилагане на разпоредбата на чл.193 от КТ/а не на чл.195/.В останалите две решения е прието,че за да е мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарно наказание- следва нарушението да е фактически конкретизирано в достатъчна степен с оглед организиране на съдебната защита,като липсата на дати,при наличие на посочен период е ирелевантно. Процесното въззивно решение-не е в противоречие,а е в съответствие с гореприетото.Това е така,тъй като с него заповедта за уволнение е приета за незаконна–именно защото съдът е приел,че описаното в нея нарушение не е конкретизирано в достатъчна степен.Последното обаче е правен извод,касаещ правилността на постановения съдебен акт,който-съгласно т.3 от ТР №1 от 19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС- в настоящата фаза не може да бъде обсъждан.
Мотивиран от изложеното,като намира,че не е налице посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т. 2 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 212 от 26.05.2010г.по в.гр.д.№ 272 по описа за 2010г. на Р. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.