О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1259
С. 16.12.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5949 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. С. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение от 23.05.13г. по в.гр.д. № 1643 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-54-252 от 10.12.12г. по гр.д.№ 44732/12г.на Софийски районен съд, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ и са присъдени следващите се разноски
В подадената касационна жалба касаторът се позовава на две основания за допустимост, по два поставени въпроса. Първото основание, което сочи е по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса – въз основа на какво следва да се направи преценката дали две длъжности в администрацията / в случая длъжностите „старши митнически специалист” по отм.Е. и „инспектор в Агенция Митници” по действащия Е. / са идентични – само въз основа на длъжностни характеристики или и въз основа на нормативно определените им характеристики. Позовава се на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 375 от 29.06.10г.по гр.д.№ 95/09г. на ІІІг.о. на ВКС и № 243 от 29.09.2012г. по гр.д.№ 1429/11г.на ІІІ г.о., които са постановени по въпрос, касаещ различията в нормативно определените в Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията функции за длъжностите „младши експерт” и „главен специалист” в общинската администрация.
К. се позовава и на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по формулиран въпрос – налице ли е основание за спиране на производството по трудово дело за отмяна на уволнение, на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, до приключване на производство пред ВАС с правно основание чл.185 от АПК за оспорване на подзаконов нормативен акт и пречка ли е обстоятелството, че отмяната на подзаконовия акт има действие занапред.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел извършеното на основание чл.325 ал.1 т.12 от КТ уволнение за законосъобразно, като е приел, че е налице единственото изискуемо се условие – с изменение в нормативната уредба /§ 9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, в сила от 1.07.12г./ да е предвидено длъжността, която ищцата е заемала по трудово правоотношение / „старши митнически специалист”/, да е определена за заемане от държавен служител. Съдът е преценил като ирелевантни обстоятелствата, на които е акцентирала ищцата – че при ответника след нормативните промени и утвърденото ново щатно разписание – са останали налични длъжности за заемане по трудово правоотношение „главен специалист”, „старши специалист” и „специалист” и че работодателя е следвало да ги предложи на отговаря-щите на изискванията за заемането им и да извърши подбор между тях.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, нито едни от поставените от касатора два въпроси, не е от значение за изхода на спора и не съставлява годно общо основание за допустимост. Въз основа на тях касационно обжалване не може да бъде допуснато и поради факта, че те са разрешени от въззивния съд съобразно установената практика. Последната приема, че след като е издаден валиден административен акт, който определя досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение за заемане по служебно правоотношение от държавен служител, следва да се приеме, че е осъществен фактическия състав по чл.325 т.12 от КТ. Съдът не може да упражнява контрол върху преценката на административния орган за трансформация на длъжността, защото тя е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол / вж.решение № 268 от 21.11.11г. по гр.д.№ 1414/10г. на ІІІ г.о/. Без значение е дали заемащият длъжността по трудово правоотношение служител отговаря на изискванията за държавен служител и дали той е поискал да бъде назначен като такъв. Това са последващи въпроси, които са ирелевантни при преценка законосъобразността на извършеното по реда на чл.325 т.12 КТ уволнение /вж. решение № 117 от 23.04.12г.по гр.д. № 967/11г.на ІV г.о./ При преминаване на длъжността за заемане от държавен служител, работодателят може да премахне част от присъщите й трудови функции, както и едновременно с това да й придаде някои нови функции. Той също така е властен да прехвърли част от функциите на длъжността, предвидена за заемане от държавен служител, върху друга длъжност в неговото предприятие. Във всички тези случаи уволнителното основание по чл.325 ал.1 т.12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции /вж. решение № 231 от 12.06.2013г. по гр.д.№ 1353/13г. на г.о./
Цитираните от касатора решения, настоящият съдебен състав не обсъжда, защото са ирелевантни съгласно приетото в т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС. Те не са постановени по идентичен на настоящия въпрос, а касаят различна хипотеза /отнасят са за длъжностите „младши експерт” и „главен специалист” в общинската администрация, а настоящите са „старши митнически специалист” и „инспектор в Агенция Митници”, като въззивния съд е приел, че изпълняваните от ищцата функции са запазени и в цялост са възложени на длъжността „инспектор”, а правилността на изводите на въззивния съд не подлежат на проверка в настоящата фаза/.
Вторият поставен от касатора въпрос, касаещ наличието на основание за спиране на производството по трудово дело поради висящ спор пред ВАС срещу подзаконов нормативен акт, доколкото въобще не касае съществото на спора, не е от значение за изхода на делото. Произнасянето по този въпрос е недопустимо и на още едно основание. Отказът на съда за спиране на производството по делото, съгласно ГПК е неподлежащ на обжалване акт и като такъв не подлежи на последваща преценка.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.05.13г. по в.гр.д. № 1643 по описа за 2013г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.