О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
С., 10.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. ч.гр.дело № 691/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. В. Д. и А. Б. А., чрез пълномощника им адв. Л. М., против определението от 29.07.2010 г. по ч.гр.д. № 1247/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определението от 15.02.2010 г. по гр.д. № 629/2005 г. на Н. районен съд за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата им молба. Изложени са доводи за незаконосъобразност на определението.
Частната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна.
Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Жалбоподателите поддържат в изложението към частната жалба, че процесуалният въпрос „в случаите, когато съдът е сезиран с два обективно съединени иска и същият установи, че тяхното кумулативно разглеждане е невъзможно, тъй като претенциите взаимно се изключват, възможно ли е решаващият състав да разгледа исковете като алтернативно съединени или следва ищецът да изрази изрично воля исковете му да бъдат разгледани при условията на евентуалност”, по който съдът е взел отношение е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответниците М. Ц. И. и [фирма]- в ликвидация не са изразили становище.
За да постанови обжалваното определение, Бургаският окръжен съд е приел, че в дадения им от първоинстанционния съд седмодневен срок ищците не са изпълнили указанията да уточнят основанията, на които претендират нищожност и обстоятелствата, от които произтича, да посочат дали претендират нищожност на обективираната в нотариалния акт сделка или на самия нотариален акт, да изложат обстоятелства, относими към фактическия състав по чл. 33 ЗЗД, обосноваващи крайна нужда при сключване на договора, да изложат обстоятелства, обосноваващи правния интерес на ищците, които не са били страна по сделката, от иска за нищожност по чл. 26 ЗЗД, както и обосноваващи активната им легитимация за водене на иск по чл. 33 ЗЗД. Неизпълнението на указанията обуславя приложението на последиците, предвидени в чл. 100 ал. 2 ГПК/отм./.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице соченото основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. Поставеният въпрос от касаторите, който свързват с хипотезата по посочената разпоредба, не е от значение за изхода на делото. Той не е свързан с решаващия извод за наличие на предпоставките за прекратяване на производството в случая, който е обусловен от неотстраняване в законния срок на нередовностите на исковата молба относно обстоятелствата, на които се основава всеки от исковете, както и обстоятелствата, обосноваващи правния интерес и активната легитимация на ищците, които не са страна по сделката. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 29.07.2010 г. по ч.гр.д. № 1247/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: