1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр. София 15.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3542/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. С., приподписана от адв. Е. Й., против въззивно решение № 3818/12.06.2018 г. по възз.гр.д. № 6552/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение II-60-96152 от 19.04.2017 г., постановено по гр.д. № 2962/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от А. К. С. против „Столичен автотранспорт“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 225 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването му на предишната длъжност „шофьор автобус/единичен“ към поделение „З.“ и за осъждане на ответното дружество да му заплати сума в общ размер от 9 750, 90лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа в периода от 19.01.2016 г. до 19.07.2016 г.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение. Касаторът счита, че то е постановено в нарушение на закона, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което иска неговата отмяна и уважаване на предявените искове.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което се твърди, че при постановяване на решението въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона. Счита, че по въпроса: „Следва ли съдът да обсъди събраните доказателства и доводите на страните“ съдът се е произнесъл в противоречие с ППВС № 2/67 г., ППВС 6/78 г., р. № 2236/82 г., II г.о., р. № 1989/83 г., II г.о. По въпроса: „Следва ли да има произнасяне по цялото искане, заявено в исковата молба“ съдът се е произнесъл в противоречие с р. № 45-67-III г.о., р. 978-70-I, р. 2657-71-I. Намира, че въпросите: „Може ли отразени в доклада по делото въпроси да не бъдат разгледани в решението?“, „Може ли за нарушение, неспадащо в кръга по чл. 190 КТ да бъде наложено дисциплинарно уволнение?“ са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация „Столичен автотранспорт“ ЕАД, подаден чрез изпълнителния директор С. М. и приподписан от ст. юриск. Д. Д., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество въззивното решение е правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение по предявените от А. К. С. против „Столичен автотранспорт“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, препратил е към мотивите на СРС по отношение на установената фактическа обстановка, подробно и обосновано е разгледал доводите и възраженията на страните във връзка с наложеното дисциплинарно наказание. Посочил е, че със заповед № 56/15.01.2016 год., издадена от Изпълнителния директор на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, поделение „З.“ А. К. С. е наказан дисциплинарно с „уволнение“, считано от 19.01.2016 г. на основание чл. 188, т. 3 КТ, чл.190, ал. 1,т. 3 КТ във вр. с чл.187, т. 1,т. 3 и т. 10 КТ, като е взета предвид докладна записка вх. № 1796/23.10.2015 г. от Главен механик на поделение“З.“, становище вх. № 1930/20.11.2015 г. с приложена справка за измерване на спирачни сили на ППС рег. № 1909 от Началник „Сервиз“ на поделение „З.“, становище вх.№ 1860/05.11.2015 г. от Зам.началник „Сервиз“ на поделение “З.“ и след запознаване с писмените обяснения на служителя с вх.№ 55/14.01.2016 г., при спазване на изискванията на чл.189 , чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ. Посочено е, че с разпоредбата на чл.190, ал.1, т.3 КТ е предвидена възможност за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ за системни нарушения на трудовата дисциплина. Теорията и практиката възприемат наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, когато работникът /служителят/ е извършил три или повече нарушения. С оглед забраната по чл.189, ал. 2 КТ системност има, когато и трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда на чл. 197 КТ или чл. 198 КТ. При три санкционирани нарушения с незаличени наказания последващите ги обуславят преценка за по-висока тяхна тежест, тъй като сочат на системно поведение на работника /служителя/ в разрез с вменените му от работодателя задължения във връзка с изпълнение на трудовите функции, и респективно, за по-тежко дисциплинарно наказание, а хипотезата на чл.189, ал.2 от КТ, би била налице само в случай, че за всички нарушения, в това число и за последното, преди това вече са били наложени дисциплинарни наказания. При тези съображения съдът е приел, че в случая са налице три нарушения на трудовата дисциплина, извършени на 21.08.2015 г., на 05.10.2015 г. и на 08.10.2015 г., за които А. К. С. е наказан и които не са заличени. Наложеното със заповед № 56/15.01.2016 г. наказание „дисциплинарно уволнение“ е за четвърто нарушение на трудовата дисциплина, извършено на 23.10.2015 г. Съдът е приел, че за нарушението, предмет на съдебна проверка по настоящото дело, четвърто по ред наказание е наложено единствено с процесната заповед № 56/15.01.2016 г. Налице са били при това положение предпоставките на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ за характеризиране на това нарушение като системно с оглед и на обстоятелството, че наказанията за предишните три нарушения не са били заличени по чл.197 от КТ или чл.198 от КТ. Това не означава, че с тази заповед повторно по смисъла на чл.189, ал.2 от КТ са санкционирани и предишните три нарушения, а само, че те са се отразили на тежестта на последното нарушение. При преценката за съответност на нарушението с наложеното наказание в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съдът е посочил, че се установява системност на нарушенията на служителя и тяхното натрупване, доколкото към датата на издаване на процесната заповед той вече е бил наказван за еднородни умишлени нарушения, като се е установила и градивност на тежестта им. Повтаряемостта на извършените нарушения и липсата на промяна в поведението на нарушителя обусловили извод за загуба на доверието между страните, а съвкупността им ги характеризирала като тежко нарушение на трудовата дисциплина. Тези мотиви са обусловили крайния извод на въззивния съд за неоснователност на предявените искове.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Нито един от формулираните от касатора въпроси не отговаря на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите са неконкретни и не кореспондират с разрешение на съда, обусловило крайния му извод. СГС е извършил собствена и обоснована преценка на събраните доказателства. Макар на основание чл. 272 ГПК да е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по отношение на установената фактическа обстановка, съдът е изложил собствени съображения във връзка с основателността на възраженията на въззивника. Общо формулирания процесуален въпрос относно съдържанието на решението във връзка с обсъждането на събраните доказателства и доводи не е точен и не визира конкретно правно разрешение. Във връзка със съдържанието на съдебното решение е формулиран и следващият въпрос дали следва да има произнасяне по цялото искане, заявено в исковата молба. Този въпрос почива на твърденията, че съдът не се бил произнесъл по искането за отмяна на процесната заповед за налагане на дисциплинарно уволнение. Отмяната на заповедта е последица от уважаване на иска за установяване на незаконосъобразността на извършеното уволнение и доколкото в случая не се установява такава е излишно съдът да се произнася. Ето защо и въпросът изобщо не е обусловил решаващата воля на въззивната инстанция. Следващите два въпроса, по отношение на които се твърди да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК отново са общотеоретични и не визират конкретно правно разрешение, обусловило решаващата воля на въззивния съд. Нещо повече вторият от тях – този по отношение на законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание директно оспорва правилното приложение на материалния закона /чл. 189 и чл. 190 КТ/, поради което може да послужи единствено като касационно основание за отмяна на атакуваното решение. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание и изисквания е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, поради което не е необходимо настоящият състав да се произнася по отношение на наличието на претендираните специални предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени и претендираните разноски от ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, определени съгласно чл. 37 ЗПрП вр. чл. 23, ал. 1, т. 1 Наредбата към ЗПрП.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3818/12.06.2018 г., постановено по в.гр. д. № 6552/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А. К. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, поделение „З.“ сумата от 100 /сто лева/ лв., представляваща юрисконсултско възнграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: