О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр. София 15.03.2019 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4741/2018 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Варна Шипинг енд Трейдинг“ ЕООД, чрез процесуалните му представители адв. М. Б. и адв. П. Г., подадена против определение № 214/28.06.2018 г. по ч.гр.д. № 4767/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 29823/25.10.2017 г., подадена от „Варна Шипинг енд Трейдинг“ ЕАД
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
Насрещната страна по жалбата С. М. Е. не е изразил становище по жалбата.
Частна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови атакуваното определение, предходният състав на Върховен касационен съд е посочил, че частната жалба от „Варна шипинг енд трейдинг“ ЕАД, ЕИК 2008195546 срещу определение № 2603/10.10.2017 г. по в.гр.д. № 1436/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд е процесуално недопустима. Служебно е констатирал, че молителят е заличен от Търговския регистър през 2014 г., поради което е приел, че липсва правосубектност за предявяване на искането и е оставил жалбата без разглеждане.
Настоящият състав намира, че атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено,поради следното:
В случая през 2014 г. е осъществено преобразуване на „Варна Шипинг Енд Трейдинг“ ЕАД чрез промяна на правната форма на търговското дружество и негов правоприемник е станало дружеството „Варна Шипинг Енд Трейдинг“ ЕООД. Касае се за едно и също юридическо лице, което до вписване на преобразуването в търговския регистър има една правно организационна форма, а след това придобива друга, като правата и задълженията преминават изцяло и без промеждутък от време върху новоучреденото дружество – чл. 264 ТЗ, в този смисъл решение № 159/16.07.2017 г. по гр.д. № 4520/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о. Ето защо макар и погрешно в молбата за изменение на определението в частта за разноските като подател да е посочено „Варна Шипинг Енд Трейдинг“ ЕАД това не може да обоснове липса за правосубектност на молителя. Частната жалба срещу определението на въззивния съд е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от правно легитимирана страна с интерес да я подаде, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Настоящият състав намира, че подадената частна жалба с вх. № 29823/25.10.2017 г. по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Предмет на обжалване е определение № 2603/10.10.2017 г., постановено по в.гр.д. № 1436/2016 г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е изменено решение № 1004/20.06.2017 г., постановено по делото, в частта за разноските, присъдени в полза на „Варна Шипинг Енд Трейдинг“ ЕООД, както следва: 1432, 35 лв. – направените в първоинстанционното производство разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, 1193, 63 лв. – направените във въззивното производство по възз.гр.д. № 321/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна разноски съразмерно с отхвърлените претенции и 1 077, 13 лв. – направените в касационното производство разноски, съразмерно с отхвърлените претенции. Определението е постановено при обоснована преценка вида на предявените за съвместно разглеждане обективно кумулативно съединени девет иска, материалния интерес по оценяемите искове, извършените процесуални действия на страните – представяне на доказателства за сторените разноски и редовно заявени възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът е поправил сторените в решението математически грешки и крайните му изводи за размера на дължимите възнаграждения са правилни.
В частната жалба се поддържа, че дължимите разноски следва да бъдат определени спрямо размера на действителния разход на „Варна Шипинг Енд Трейдинг“ ЕАД. За да се произнесе с атакуваното определение, въззивния съд е уважил релевираното от С. М. Е. възражение за прекомерност на адвокатския хонорар пред първата въззивна инстанция. Приел е, че същото е основателно и е посочил, че уговореното възнаграждение от 4 800 лв. е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на спора и е определил такова от 4 000 лв. Съобразил е изхода по спора пред ОС-Варна по възз.гр.д. № 321/2015 г. и е определил окончателния размер на дължимите разноски от 1 193,63 лв.
По отношение на дължимия хонорар пред касационната инстанция, съдът е посочил, че релевантен за определяне на разноските е материалният интерес по депозираната касационна жалба от „Варна Шипинг Енд Трейдинг“ ЕООД в размер на 30 967, 35 лв., респективно отхвърлената част от претенцията в размер на 16 677,91 лв. Съдът е намерил, че с оглед обема на правната работа и фактическата и правна сложност на делото, предвид възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, справедливо и достатъчно е възнаграждението от 2000 лв., което с оглед изхода по делото възлиза на 1077, 13 лв.
Настоящият състав намира изложените съображения за обосновани и законосъобразни, а оплакванията, наведени в частната жалба на „Варна Шипинг Енд Трейсинг“ ЕООД за неоснователни.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на IV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 214 от 28.06.2018 г. по гр.д. № 4767/2017 г. по описа на ВКС, III г.о.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. № 29823/25.10.2017 г., подадена от „Варна Шипинг Енд Трейдинг“ ЕАД с правоприемник „Варна Шипинг Енд Трейдинг“ ЕООД.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: