О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 20.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 735/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. чл.274 ал.2 изр.2 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба от Р. И. Ф., А. М. М. и И. М. Ф.,чрез пълномощника им адв. И. Т., срещу определение № 193/ 11.11.2014 г. по гр. д. № 5850/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. С обжалваното определение е върната подадената от тях касационна жалба вх. № 78199/24.06.2014 г. срещу решение № 3034/ 29.04.2014г., по гр. д. № 1028/ 2001 г. на Софийски градски съд и производството по делото е прекратено.
Жалбоподателите твърдят,че приложеното по делото удостоверение не удостоверява данъчната оценка на имотите, предмет на иска.Те не са били самостоятелен обект на право и към момента на предявяването му не са имали данъчна оценка.Удостоверението е било съставено по данни на ищеца, тъй като липсват данни имотът да е бил деклариран. Прилежащи към спорното жилище са пет избени и пет тавански помещения,които не са включени в оценката. Освен това на указания адрес има още четири имота. При липса на данъчна оценка, съгласно чл.55 ал.1 б.”б” пр.2 ГПК /отм./ считат, че цената на иска следва да се определи на базата на пазарната цена на имота и представят частна експертиза за установяването й. Обстоятелството, че не е бил повдиган спор за цената на иска считат,че не следва да рефлектира върху процесуалните им права, тъй като се дължи на пропуск на съда.Посочват,че в сега действащия ГПК е въведен нов начин на определяне цената на иска, който не е бил съобразен. Считат,че тази законодателна промяна не е обсъдена и в ТР № 3/27.10.2014 г. по тълк.дело № 3/2014 г. на ОСГТК.Молят определението да бъде отменено.
Ответниците О. Д. М., А.-М. К. П., П. Г. П. и Държавата, представлявана от министъра на финансите не изразяват становище по частната жалба.
ВКС, състав на ІII г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в установения от закона срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Цената на исковете, посочена в исковата молба,подадена на 16.12.1998 г. е в размер на сумата 3 496 925 нед. лв. за иска по чл. 108 ЗС и 950 000 нед.лв. за иска по чл. 59 ЗЗД. Същите са възприети и от първоинстанционния съд, който е определил дължимата държавна такса.Приложим относно първия иск е бил чл.55 ал.1 б.”б” ГПК /отм./,според който по искове за собственост цената се определя от ? от данъчната оценка, а ако такава няма-от ? от пазарната цена на имота . По делото е представено удостоверение за данъчна оценка изх.№94-А-191/09.10.1998 г. на ТУДА-София, ДС-С., според което данъчната оценка на спорния имот е 13 987 6700 лв.До края на първото заседание, проведено на 18.03.1999 г. не е бил повдиган въпрос за цената на исковете в съответствие с правилото на чл. 56 ГПК/отм/ и поради това е без значение обстоятелството, че някои прилежащи помещения към процесния имот не са били включени в оценката.Няма данни също така останалите четири имота, за които се твърди,че са на същия адрес, да са с идентична площ,което да даде основание за извод,че удостоверението за данъчна оценка се отнася за някой от тях. Впоследствие във въззивното производство цената на иска с правно основание чл.59 ЗЗД е увеличена на 1977,12 лв. , а тази на иска по чл.108 ЗС след деноминацията възлиза на 3 497 лв. Цената на всеки предявен иск е тази ,която е определена при завеждане на делото,съответно съпоставена с числовия й израз понастоящем след деноминацията. Във всеки следващ момент, когато съдът трябва да вземе отношение по какъвто и да е повод относно цената на иска, той трябва да се ръководи от тази окончателна цена, без да има право да я променя.
Както за редовността на всяко процесуално действие, проверката на касационната жалба се извършва към момента на подаването й.Касационната жалба е постъпила на 24.06.2014 г. Приложим за допустимостта на касационното производство е чл.280 ал.2 ГПК след изменението от 2010 г., по аргумент за противното на §25 ПЗР ЗИД ГПК /бр.100/2010 г. ДВ /. Според тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. Процесуалният закон има непосредствено действие от влизането му в сила и въвежда обективен критерий за допустимостта на касационното обжалване на въззивните решения в зависимост от цената на иска.
В цитираното от жалбоподателите ТР № 3 от 27.10.2014 г. на ВКС по тълк. д. №3/2014 г. на ОСГТК е разгледана хипотезата, при която цената на иска е определена преди приемане на Закона за деноминацията на лева и е посочено ,че е възможна само корекция във връзка с деноминацията , доколкото тя не представлява изменение на иска.Ново изчисляване по правилата на сега действащия ГПК,както считат за правилно жалбоподателите, е недопустимо, тъй като тя вече е определена и не може да бъде променяна.Това би довело до нарушение на цитираните по-горе законови разпоредби.
С оглед на изложеното правилно е прието в обжалваното определение, че касационният контрол е недопустим.Следва то да бъде потвърдено.
Определението е законосъобразно и в частта за разноските, които по правилата в чл.78 ГПК се присъждат съобразно изхода на делото. Обжалваемостта на въззивното решение не се определя от посоченото в неговата указателна част, а от законовите разпоредби.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 193/11.11.2014 г. по гр. д. № 5850/2014 г. на ВКС, ІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: