О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр. София, 14.02.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 12 февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №281 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от страна на пълномощника на И. Я. И., срещу определение от 16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5500/2017 г. на САС,ІІІ с-в, с което е потвърдено определение№18127 на СГС, Първо гр.о., 26 с-в от 28.08.2018 г. по гр.д. №11252/18 за прекратяване на производството пред СГС и изпращане по подсъдност на делото на ОС-Пазарджик по иск, предявен от И. Я. И. срещу ЗК“Лев Инс“ АД-София за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева от смъртта на дъщеря му при ПТП , виновно причинени от водач на МПС, застрахован по застраховка „ГО“.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
От страна на ответника не е постъпил писмен отговор на ЧКЖ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания акт, с който е потвърждава определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството пред СГС и изпращане по подсъдност на делото на ОС-Пазарджик по иск, предявен от И. Я. И. срещу ЗК“Лев Инс“ АД-София за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева от смъртта на дъщеря му при ПТП , виновно причинени от водач на МПС , застрахован по застраховка „ГО“, съдебният състав се е позовал на разпоредбата на чл.115 ал.2 ГПК в ред. в ДВ бр.65/2018 в сила от 07.08.2018 г., по силата на която искът за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател, ГФ и НББАЗ се предявява пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, съотв. неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Доколкото, според данните по делото процесното ПТП е настъпило в района на с.Лозен, община Пазарджик и постоянният и настоящ адрес на ищеца са в съдебния район на ОС-Пазарджик , то по правилата на задължителната изборна местна подсъдност по чл.115 ал.2 ГПК в ред. в ДВ бр.65/2018 в сила от 07.08.2018 г., спорът е подсъден на ОС-Пазарджик.
В изложението на основанията за допускане до касация от страна на частния касатор не се сочи конкретно някое от визираните в чл.280 ал.1, ГПК. Като правни въпроси от изхода за спора се сочат няколко въпроса, които обобщено се свеждат до съотношението на приложението на Регламент 1215/2012 г. на ЕП и на Съвета от 12.12.2012 г. и на вътрешното законодателство-чл.115,ал.2 / ред. в ДВ бр.65/2018/ ГПК относно местната подсъдност на искове за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
В случая гореобобщеният, като формулировка, правен въпрос не съответства на това общо изискване на закона. Цитираната разпоредба на чл.115 ал.2 ГПК е процесуалноправна и от съдържанието на чл. 81 и чл. 67 пар.1 от консолидирания текст на ДФЕС става ясно, че по процесуалните въпроси, се прилага именно националното законодателство на страната-членка, което впрочем, видно от съдържанието на цитирания законов текст, защитава и толерира именно увреденото лице в предявяване на искове по претенции срещу застраховател като въздига в абсолютна процесуална предпоставка предявяването на преки искове срещу застрахователя да става пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, съответно- неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.
Непосочването на коя конкретна хипотеза на чл.280 ал.1,т.1-3 ГПК се позовава касаторът е допълнително основание за недопускането на касационно обжалване.
С оглед недопускане на касационно обжалване не следва и да се уважава молбата за отправяне на преюдициално запитване по тълкуването на Регламент 1215/2012 г. на ЕП и на Съвета от 12.12.2012 г..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5500/2017 г. на САС,ІІІ с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на пълномощника на И. Я. И. за отправяне на преюдициално запитване по тълкуването на Регламент 1215/2012 г. на ЕП и на Съвета от 12.12.2012 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.