О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 26.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3153/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Куадрига” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 11 от 27.02.2018 г. по в.т.д. № 4/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 283 от 18.09.2017 г. по т.д. № 642/2015 г. на Окръжен съд – Бургас за възобновяване на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.2 ТЗ, след като длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството е било спряно поради неплащане в срок на разноските по несъстоятелността.
С решението на първата инстанция е постановено и започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество, на основание чл.710, вр. с чл.711, ал.1, т.5 ТЗ, с оглед на констатацията, че в решението от 20.062017 г., постановено на осн. чл.632, ал.5, вр. с ал.1 ТЗ не се съдържа такова произнасяне, тъй като не са били налице предпоставките за това. В тази част решението на ОС-Бургас не е обжалвано пред АС-Бургас и съответно не е предмет на настоящото производство.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3, пр.1 и 2 ГПК, с искане за неговото касиране. Счита, че атакуваното решение е постановено преждевременно – преди влизане в сила на съдебния акт на съда по несъстоятелността за недопускане на предложен от длъжника оздравителен план до разглеждане от събранието на кредиторите. Поддържат се оплаквания, релевантни и към предходни съдебни актове на съда по несъстоятелността: към решението от 20.06.2017 г., с което на основание чл.632, ал.5, вр. ал.1 ТЗ е обявена несъстоятелността на „Трейд Ин Прогрес” ЕООД, постановено е прекратяване дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор; прекратени са правомощията на органите на дружеството и е спряно производството по несъстоятелност по т.д. № 642/2015 г. на ОС-Бургас; към определението по чл.701 ТЗ, съответно към тяхното съобщаване, вкл. и по отношение на продължен от съда срок за представяне на съгласие по чл.189 ДОПК.
Искането за допускане на касационно обжалване, уточнено с оглед указанията на АС-Бургас, е основано на следните въпроси: 1. Следва ли едногодишният преклузивен срок по чл.632, ал.2 ТЗ да бъде спазен освен с депозиране на молба за възобновяване на производството и по отношение предплащането на разноските по чл.629б ТЗ; 2. При обявяване в несъстоятелност на ТД, предложило план за оздравяване на предприятието на длъжника, следва ли определението за недопускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите да бъде съобщено съгл. чл.701 ал.3 ТЗ и на синдика на дружеството, или е достатъчно да бъде съобщено само на дружеството длъжник. По първия въпрос се поддържат допълнителните селективни предпоставки по т. 1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а по втория въпрос касаторът се позовава на определение на ВКС по т.д. № 1628/2016 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, както и на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По делото е постъпила и молба с рег. № 6628/29.08.2018 г., в която са възпроизведени въпросите, съдържащи се в касационната жалба, които обаче са обосновани с доводи за неправилност на обжалваното решение, а от друга страна са изцяло релевантни към предходни съдебни актове на съда по несъстоятелността, по отношение на които се поддържа, че не е приключил инстанционния контрол.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния едномесечен срок.
За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Бургас е приел от фактическа страна следното:
По образуваното по молба на кредитор т.д. № 642/2015 г. по описа на ОС-Бургас е постановено решение № 87/22.02.2016 г., с което е обявена неплатежоспособността на „Трейд ин Прогрес” ЕООД, открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик; С решение № 211 от 20.06.2017 г., вписано в търговския регистър на 21.06.2017 г., длъжникът е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието му, постановена е обща възбрана и запор; прекратени са правомощията на органите на дружеството, дружеството е лишено от право да извършва разпоредителни действия, а поради липса на достатъчно имущество за покриване на определените разноски по чл.629б ТЗ, необходими за развитие на производството, и невнасянето им, е спряно производството по несъстоятелността; В рамките на едногодишния срок от вписване на решението, на 23.08.2017 г. е депозирана молба от кредитора НАП за възобновяване на производството по реда на чл.632, ал.2 ТЗ, с приложено към нея преводно нареждане за внасяне на определените от съда разноски по чл.629б ТЗ в размер на 8 000 лв.
Решаващият състав е възприел изцяло правните изводи на първата инстанция за наличие на изискуемите законови предпоставки по чл.632, ал.2 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност.
Въззивният съд е отхвърлил оплакванията в сезиращата го жалба за неправилност на решението за възобновяване на производството по несъстоятелност, основани на липса на произнасяне от АС-Бургас по въззивни жалби срещу предходни съдебни актове на съда по несъстоятелността. Становището в този смисъл е подробно мотивирано, вкл. и с незабавното действие на решенията по чл.630 и чл.632 ТЗ.
Като ирелевантни за въззивното производство, са счетени оплакванията на жалбоподателя, съвпадащи с оплаквания срещу вече атакувани от него предходни съдебни актове на съда по несъстоятелността.
С оглед конкретните данни по делото и решаващите изводи на въззивната инстанция, поставеният от касатора правен въпрос относно условията за възобновяване на производството по несъстоятелност по реда на чл.632, ал.2 ТЗ, конкретно – относно предвиден в тази разпоредба едногодишен срок, е само принципно значим за делото. Не е установено обаче допълнителното селективно условие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като липсва спор, че молбата на кредитора НАП за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност е депозирана в рамките на едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ, като едновременно с нея са представени доказателства за внасяне на съответната сума, съставляваща разноски за развитие на производството по несъстоятелност. С приложените към изложението съдебни актове на ВКС – решение по т.д. № 59/2011 г., II т.о., решение по т.д. № 1117/2011 г. и решение по т.д. № 1068/2011 г. II т.о., съответните съдебни състави са дали задължително тълкуване в смисъл, че едногодишният преклузивен срок по чл.632, ал.2 ТЗ е относим към молбата за възобновяване на производството, не и към изпълнение на съпътстващите предпоставки – относно предплащането на разноските по чл.629б ТЗ за нуждите на възобновеното производство. В случая липсват данни за отклонение от посочената практика по приложение на чл.632, ал.2 ТЗ.
Евентуалната допълнителна предпоставка по първия въпрос не следва да се разглежда, предвид действието на процесуалните норми по време и липсата на процесуална възможност за позоваване на противоречива практика на съдилищата след изменението на ГПК – ДВ бр.86/2017 г.
Вторият правен въпрос не попада в обхвата на общата предпоставка за достъп до касация, тъй като е извън предмета на делото и по него липсва произнасяне от въззивния съд. Този въпрос би бил евентуално относим към инстанционното производство по чл.701 ТЗ, но не и към предпоставките по чл.632, ал.2 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 11 от 27.02.2018 г. по т.д. № 4/2018 г. на Апелативен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: