1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр. София, 14.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 3146 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Идимекс“ ЕООД – гр. София чрез управителя Д. К. срещу определение № 1755 от 5. 06. 2018 г. по ч. т. д. н. № 900/2018 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение № 237 от 15. 01. 2018 г. по т. д. № 2508/2009 г. на Софийски градски съд, с което не са допуснати до разглеждане от събранието на кредиторите на „Идимекс“ ЕООД внесените от „Идимекс“ ЕООД оздравителни планове с вх. № 201/3. 01. 2011 г., с вх. № 204/3. 01. 2011 г. и указан № 2, с вх. № 200/3. 01. 2011 г. и указан № 3, с вх. № 203/3. 01. 2011 г. и указан № 4, с вх. № 276/3. 01. 2011 г. и указан № 5, с вх. № 277/3. 01. 2011 г. и указан № 6, с вх. № 278/3. 01. 2011 г. и указан № 7, с вх. № 281/3. 01. 2011 г. и указан № 7, с вх. № 283/3. 01. 2011 г. и указан № 9 и с вх. № 284/3. 01. 2011 г. и указан № 10.
В частната жалба се излага, че въззивното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, като се твърди, че е налице вероятна нищожност и недопустимост, и очевидна неправилност на атакувания въззивен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на касационния жалбоподател, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт – съгласно дадените т. I от Тълкувателно решение № 5 от 12. 07. 2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС указания въззивното определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд в производството по несъстоятелност за недопускане на оздравителен план до разглеждане от събранието на кредиторите /чл. 701 ТЗ/, като преграждащо развитието на оздравителното производство, подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 2 ГПК.
За да потвърди определението на Софийски градски съд по чл. 701 ТЗ в производството по несъстоятелност на „Идимекс“ ЕООД за недопускане до разглеждане от събранието на кредиторите на внесените от длъжника оздравителни планове, Софийски апелативен съд е приел, че в срока по чл. 701, ал. 2 ТЗ длъжникът не е отстранил правилно посочените от съда по несъстоятелността нередовности на плановете, свързани с несъответствието им с изискванията на закона досежно тяхното съдържание – липса на описание на конкретните действия, насочени към удовлетворяване вземанията, приети в производството по несъстоятелност. Изтъкнал е, че жалбоподателят въобще не твърди да е изпълнил указанията на съда по чл. 701, ал. 2 ТЗ. В мотивите на обжалваното определение се сочи, че доводите на длъжника за възможности за погасяване на задълженията към един от кредиторите на несъстоятелността не опровергават изводите на Софийски градски съд за несъответствие на предложените от същия оздравителни планове с изискванията за съдържанието на плановете по чл. 700 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
С новата ал. 2 на чл. 280 ГПК /ДВ, бр. 86/2017 г./, намираща приложение и за частните касационни жалби на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, се предвиди, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивният съдебен акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно задължителните разяснения по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният въззивен акт да е недопустим или нищожен, като преценката за валидността и допустимостта се извършва с акта по същество на подадената касационна жалба. В случая касационният жалбоподател е направил бланкетно позоваване на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК и при извършената служебна проверка от настоящия състав не се установява да е налице вероятност обжалваното въззивно определение да е нищожно или недопустимо, поради което същото не следва да се допуска до касационен контрол за преценка валидността и допустимостта му.
Неоснователни са доводите за съществуването на предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за достъп до касация. Очевидната неправилност представлява основание за допускане на касационно обжалване, което е независимо от поставените в изложението въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение не е засегнато от тези пороци. Освен това при аргументацията на основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК касаторът не излага доводи, които могат да бъдат свързани с осъществяваната от съда по несъстоятелността по чл. 701, ал. 1 ТЗ преценка за процесуална допустимост и законосъобразност на предложените оздравителни планове. Твърденията на касационния жалбоподател са, че постановеният въззивен акт не дава възможност кредиторите да изразят становище по предложените оздравителни планове и противоречи на целта на производството по несъстоятелност – оздравяване на предприятието на длъжника. Тези твърдения насочват към преграждащия развитието на оздравителното производство характер на атакуваното определение, от който се извежда неговата обжалваемост по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 2 ГПК, но не биха могли да обосноват очевидната му неправилност.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. т. д. н. № 900/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1755 от 5. 06. 2018 г. по ч. т. д. н. № 900/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: