О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№126
гр. София,28.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №1410 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Лигнум България“ ЕООД, гр. Русе, срещу решение №7983 от 18.12.2018г. по гр.д.№12308/2018г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ „б“ въззивен състав. С него е потвърдено решение от 11.06.2018г. по гр.д.№64015/2017г. на Софийски районен съд, 74 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Лигнум България“ ЕООД, гр. Русе, срещу „Филия 01“ ЕООД, гр. София, иск по чл.92 от ЗЗД с цена на иска 25 000 лева, част от общо дължима сума в размер на 1 600 000 лева, представляваща вземане за неустойка по договор за арендоване на земеделска земя, сключен на 11.05.2009г. между „Лигнум България“ ЕООД, с предишно наименование „Д. агро“ ООД и „Филия 01“ ЕООД, ведно със законната лихва от 31.02.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е недопустим, тъй като е постановен без съдът да се произнесе по подадената молба за възстановяване на срока по чл.64 от ГПК за представяне на оригинала на процесния договор. Твърди, че в молбата се е позовал на особени непредвидени обстоятелства и е представил оригинала на процесния договор, но и двете инстанции не са се произнесли с определение по реда на чл.66 от ГПК. Евентуално поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и неточно приложение на материалния закон. Твърди, че решаващите изводи на съда са бланкетни и се основават единствено на непредставяне на договора за арендоване в оригинал в определения от съда срок. Посочва, че е бил задължен да представи документа по реда на чл.190 от ГПК, като последиците от неизпълнението на задължението следва да се преценяват съгласно чл.161 от ГПК. Изтъква, че и двете разпоредби не регламентират императивно изключването на писменото доказателство, а определят правото на съда да прецени доказани или недоказани са фактите, въз основа на всички обстоятелства по делото.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по включените в предмета на спора и имащи значение за изхода на делото правни въпроси : 1. Право или задължение е на съда да приеме за установени факти въз основа на непредставяне на документ? Длъжен ли е съдът да съобрази всички събрани по делото доказателства и установени обстоятелства? 2.Предварителното уведомяване на страната за последиците от непредставяне на документа и кои точно факти ще се приемат за недоказани условие ли е за прилагане на чл.190 ал.1 от ГПК? По двата въпроса се позовава на противоречие с решение №81 от 18.07.2011г. по т.д. №809/2010г. на ВКС, ТК и решение №68 от 09.07.2012г. по гр.д.№999/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
Ответникът по касация „Филия 01“ ЕООД, в ликвидация, представя писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално, че касационната жалба е неоснователна.
Върховен касационен съд, Първо търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е счел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за това, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по молбата му за възстановяване на срока за представяне на оригинала на Рамков договор за арендоване на земеделски земи. Въззивният съд е приел, че не става въпрос за подадена от ищеца молба по чл.64, ал.2 от ГПК, а за искане по чл.142, ал.2 от ГПК според който текст съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът ? не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Посочил е, че визираната норма предполага неотстраними препятствия за участие в делото, проявили се кумулативно по отношение на страната и на нейния пълномощник. Приел за недоказано по делото наличието на непреодолими препятствия за явяване на управителя на дружеството и съответно изпълнение разпореждането на съда. Също е приел, че към датата на провеждане на заседанието на 06.03.2018 г. не са били налице нито особени непредвидени обстоятелства, нито непреодолимо препятствие и спрямо пълномощника на ищеца адв. С. Ц., която е представила становище за провеждане на заседанието в нейно отсъствие. Изтъкнал е, че от представената от нея епикриза се установява, че малолетното й дете е било изписано от болница на 02.03.2018г., съответно към датата на заседанието не е имало пречки за нейното явяване. С оглед на това съставът на СГС е стигнал до извода, че ищецът не е изпълнил в срок своето процесуално задължение да представи оригинала на рамковия договор, поради което следва да понесе процесуална санкция на чл.190 ГПК и чл.154 ГПК. Приел е за недоказани фактите, свързани с твърдяното съществуване на процесния договор с оглед изричното му оспорване от страна на ответника по делото и съответно наличието на задължение за неустойка по чл.10 от същия.
Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за недопустимост на въззивното решение. Основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени в т.9 на ППВС №1/85г. Посочената задължителна практика очертава хипотезите, при които решението е недопустимо, поради липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне и отказ от иска, липса на искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие, по устно предявен иск. Съгласно разясненията в т.1 от ТР №1/2017 на ОСГТК на ВКС недопустимостта е порок, при който съдебното решение е валидно, но е постановено при липса на условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество. Касае се за порок в процесуалноправната основа на исковото производство – за липса на положителна, или за наличие на отрицателна процесуална предпоставка, свързана с възникването, съществуването и упражняването на правото на иск. Постановяването на въззивно решение при подадена молба за възстановяване на срока за представяне на доказателства, съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но същото води до неправилност на съдебното решение и съставлява касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК. Процесуалните нарушения относими към попълването на делото с доказателства не са свързани с възникването, съществуването и упражняването на правото на иск, поради което не могат да се отразят на допустимостта на съдебното решение.
Процесуалноправните въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК са поставени от касатора във връзка с оплакването му, че въззивният съд е приел за недоказан предявения иск за присъждане на неустойка само въз основа на това, че рамковият договор между страните е изключен от доказателствения материал по делото, без да обсъди останалите събрани доказателства. Въпросите са свързани с предмета на спора, доколкото въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния, че ищецът не е изпълнил в срок своето процесуално задължение да представи оригинала на рамковия договор, поради което следва да понесе процесуалната санкция договорът да бъде изключен от доказателствения материал по делото. Касаторът обаче не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационен контрол. По поставените въпроси е формирана практика освен с цитираните от касатора решения, също и със служебно известните на настоящия състав решение №23 от 26.04.2017г. по гр.д.№2732/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение №111 от 12.07.2018г. по т.д.№1892/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. В същите се приема, че условие за приложение на разпоредбите на чл.161 от ГПК е уведомяването на страната за фактите, които съдът ще приеме за доказани в случай, че страната създава пречки за проверката им. Само след изричното й уведомяване, в случай, че страната без основателни причини създаде пречки за събиране и проверка на доказателства, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства. Разпоредбата на чл.161 от ГПК не предвижда задължение за съда, във всеки случай на неоказано съдействие за представяне на документ от значение за спора, да признае за съществуващи определени факти, а само възможност да ги приеме за осъществили се, с оглед обстоятелствата. Въззивният съд не е допуснал отклонение от посочена практика на ВКС. Твърдението на касатора, че по делото са събрани доказателства относно съществуването на договорното правоотношение между страните, не може да обуслови различен изход на спора, доколкото по делото не се претендира изпълнение на характерната престация по договора, а изпълнение на поето с договора задължение за неустойка. В конкретния случай видът на претендираното от ищеца материално право, налага установяването по безспорен начин на постигнато между страните съгласие относно конкретното неизпълнение, при което възниква задължение за заплащане на неустойка, както и нейния размер. Преценката на съда, че това съгласие може да бъде извлечено само от изключения рамков договор между страните, е обусловено от особеностите на конкретния спор, а не съставлява различно правно разрешение от даденото в практиката на ВКС.
С оглед изложеното не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №7983 от 18.12.2018г. по гр.д.№12308/2018г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ „б“ въззивен състав.
Въпреки изхода на спора на ответника по касация не следва да се присъждат разноски за касационното производство, доколкото не е направено такова искане.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №7983 от 18.12.2018г. по гр.д.№12308/2018г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ „б“ въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.