О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 21.11.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 424/2008, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “Бета” А. , гр. Ч. бряг срещу въззивното решение № 196/28.03.2008 г. по в. т. д. № 294/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 25.05.2006 г. по т. д. № 1349/2001 г. на Софийски градски съд , с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу А. за д. в. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗСДВ.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като е обосновал единствено нарушението на материалния закон, визирайки неправилното приложение на чл. 10, ал. 1 /отм./ ЗЗД, ЗБКД и ПМС № 147/1991 г.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване бланкетно, визирайки и трите възможни хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Излагат се съображения, че съгласно правния принцип, че действителността на сделките следва да се преценява според закона в сила, в момента на сключването им, САС не е съобразил и приложил действащите норми по време на възникване на спорните правоотношения, а именно периода до 2000 г. Сочи се противоречива практика на ВКС – ТР № 2/1997 г. и Решение № 236/1995 г., където се приемала тезата за определяне падежите на поетите валутни задължения в левове, и Решение № 1832/1998 г., V г. о., където било прието обратното разрешение.
Ответникът по касационната жалба – А. за следприватизационен контрол в писмен отговор заема становище за недопускане касационно обжалване на въззивното решение, като прилага и съдебна практика, с която обосновава тезите си.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е съществения материалноправен или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва винаги да бъде посочено от касатора конкретно или от изложението му да може да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста.
В конкретния случай, лаконичният довод, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, цитирайки три нормативни акта, би могъл да бъде подведен като основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не може да обоснове приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси съставляват основните въпроси по спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, като в тежест на жалбоподателя е било да посочи кои от тези въпроси, които са специфични за всяко едно съдебно производство, счита, че са съществени с оглед на делото, с което се сезира ВКС и защо този въпрос /въпроси/ се обхваща/т/ от наличието на третата посочена хипотеза на чл. 280 ГПК. Още повече, че неправилното произнасяне по съществен материалноправен въпрос следва да бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По отношение на твърдението, че е налице противоречива съдебна практика, би могло да се приеме, че тезата на жалбоподателя е свързана с приложението на чл. 10, ал. 1 ЗЗД /отм./ предвид твърдението за противоречие при определяне на валутата при поети валутни задължения. Не е налице обаче противоречие между цитираните съдебни актове на ВС и ВКС и разрешението, дадено в обжалваното въззивно решение. В т. 2 от ТР № 2/ 01.12.1997 г. е визиран принципът, че присъждане на сума в български лева е възможно, в случаите когато не е било допустимо уговаряне на парично задължение в чуждестранна валута, като в Решение № 1832/30.12.1998 г. Върховният съд е обсъждал и посочил законово допустимо изключение от чл. 10, ал. 1 ЗЗД при банковия кредит. В обжалвания съдебен акт, въззивният съд е посочил, че съгласно текста на чл. 10, ал. 1 ЗЗД в редакцията му към момента на сключване на договора, паричните задължения е следвало да се уговарят в местна монета, с изключение на случаите, в които договарянето във валута е било предвидено в закона. И тъй като към 1995 година е била действаща разпоредбата на чл. 6 от ПМС № 147/91 г., която допуска алтернативно кредитиране от ДФРР да се извършва както в лева, така и в една от трите изрично изброени валути /щатски долари, германски марки, швейцарски франкове/, предвид отпускането на процесния кредит в щатски долари и съобразно цитираното по-горе изключение на чл. 10, ал. 1 ЗЗД , САС е изложил именно този решаващ мотив за валидност на клаузата, посочвайки и разрешението в ТР № 2/1997 г.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 196/28.03.2008 г. по в. т. д. № 294/2007 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 196/28.03.2008 г. по в. т. д. № 294/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: