Определение №1260 от 12.11.2013 по гр. дело №4367/4367 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1260

София, 12.11.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№4367/2013 година

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№46609/18.4.2013 г., подадена от адвокат М. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – София, против въззивно решение №1835/14.3.2013 г. по гр.д.№11063/2012 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІV-А състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 18.5.2012 г. по гр.д.№59012/2010 г. по описа на Софийския районен съд, 59 състав, с което са уважени предявените от С. Л. В. от [населено място] против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че по делото не е установено намаляване обема на работата по смисъла на чл.328, ал.1, т.3 КТ, независимо, че е налице намаляване на приходите. Досежно подбора по смисъла на чл.329 КТ съдът е стигнал до извод, че не са обективирани конкретните действия на подбора – извършване на оценката на комисията или по – точно как се е стигнало до нея, въз основана приетите от изпълнителния директор критерии, на работата на всеки от работниците. За този свой извод въззивният съд се е позовал на задължителните указания на ТР №3/2012 г. на ВКС, а именно, че подборът обхваща конкретните действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставяне на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение, и приемане на решение по основния въпрос кои работници и служители работят по-добре и имат по-добра квалификация. Въз основа на това СГС е стигнал до решаващ извод, че когато в протокола за подбор не е отразен начинът, по който комисията е достигнала до оценката, поставена на конкретния работник, дори и подборът да е извършен въз основа на приетите от работодателя критерии, съдът не може да извърши надлежна проверка за подбора, което на недоказаност на неговото законно извършване.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя въпроси за “Обхвата на съдебния контрол при преценка законосъобразността на подбора по чл.329 КТ, както и възможността за установяване на критерии и начина на извършване на подбора с всички доказателствени средства”, и по “Приложението на чл.266 ГПК и по-конкретно – Допустимо ли е искът да бъде отхвърлен поради недоказаност на факт, който страната не е имала задължение да установява пред първоинстанционния съд и който с оглед промяната на задължителната практика по приложението на чл.329 КТ е поискала да докаже пред въззивния съд, но искането е било оставено без уважение?”. По втория въпрос се сочи практика по чл290 ГПК – решение №415/25.01.2012 г. по гр.д.№1332/2010 г. на ВКС, І г.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основан е чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация С. Л. В., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. В него въззивната инстанция е направила два решаващи извода – първият от тях относно недоказване на основанието на прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.3 КТ, а вторият – относно недоказване на законосъобразно извършен от работодателя подбор.
Двата поставени в изложението въпроси са само досежно вторият решаващ извод, поради което допускането на обжалваното въззивно решение се явява безпредметно при липса на релевантен въпрос относно първият решаващ извод на СГС.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1835/14.3.2013 г. по гр.д.№11063/2012 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІV-А състав по касационна жалба, вх.№46609/18.4.2013 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – С..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top