1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1260
ГР. С., 09.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.11.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №686/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №131/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу М. Ж. – Д. с пр. осн. чл.59, ал.9 от СК за промяна на първоначално определените мерки за упражняване на родителските права за малолетното им дете М. Д. / род. през 2003 г./, с предоставянето им на бащата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК с всичките й хипотези. Намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС №1/74 г. и трайната практика на съдилищата по въпроса за съдържанието на понятието „съществено изменение на обстоятелствата” като основание за изменение на първоначалните мерки за упражняване на родителските права. Намира, че такова трайно и съществено изменение е установено в случая с встъпването на майката в брак, раждането на друго дете и нескритото желание и възможност да заживее заедно със съпруга си и двете деца в САЩ. Последното според касатора, ще наруши правото му на лични контакти с детето, защитено от Х. конвенция и редица други международни актове. Отвеждането на детето в чужбина, на друг континент ще прекъсне контакта му с бащата, ще наложи преадаптация към друга социална среда и условия на живот, което може да доведе до емоционален срив у детето и да се отрази отрицателно на развитието и възпитанието му.
В. съд е приел, че сочените нови обстоятелства не са влошили положението на детето при родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права – запазени са емоционалните връзки на детето и с двамата родители, то се развива и общува съответно на възрастта си, постигнало е с насърчението на родителите и спокойната семейна среда, в която живее, заедно с майка си, братчето и баба си, успехи в училище и в извънкласните занимания по музика и художествена гимнастика. При пола и възрастта му детето има нужда от майчина грижа. Желанието на майката да се установи в САЩ, заедно с детето може да се осъществи само след получаване на съгласие от бащата или заместващото го съдебно разрешение – този въпрос обаче е извън обхвата на спора, предмет е на друго производство, което към момента не е заведено. Затова само желанието на майката за излизане извън страна, без да са предприети каквито и да е действия за реализирането му, според ОС, не е сериозна причина за изменение на мерките за упражняване на родителските права.
Изводите на въззивния съд са съответни на задължителната практика на ВКС – ППВС №1/74 г. –п.V, и практиката на съдилищата по приложението на чл.59, ал.9 от СК. По делото не е установено влошаване на условията за отглеждане на детето от майката или изпадането й в невъзможност да упражнява родителските права. Не се твърди и установява и загуба на авторитет на майката пред детето, нито негови лоши прояви, които тя да не е в състояние да възпре. Така не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК.
Основанието по т.3 от с.р. не е обосновано откъм специфичната му цел и предпоставки – неясен, непълен или противоречив, обикновено нов закон, чието тълкуване е необходимо за еднаквото му прилагане по определен правен въпрос; липсваща практика по въпроса или остаряла и загубила значение такава, чието осъвременяване се налага поради променени обществено- икономически условия / ТР №1/19.02.10 г./. Изложените от касатора доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение са за основания по чл.281,т.3 от ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №131/12 г. от 24.02.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: