4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1260
ГР. С., 16.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.12.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия М. И. гр.д. №5312/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Д. Д. и на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Сливенски окръжен съд по гр.д. №647/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер от 25 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът на първия срещу втория касатор по чл.200 от КТ.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
К. – ищец Д. Д. обжалва въззивното решение в частта, с която искът му за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Х. Д., настъпила при трудова злополука, е отхвърлен за размера над 25 000 лв. За допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Намира, че въпросът: може ли съдът да изгради изводите си за принос върху предполагаемо / хипотетично поведение на пострадалия или това поведение следва да е доказано по несъмнен начин, е решен в противоречие с р. по т.д. №316/11 г. на второ т.о. на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона – чл.201, ал.2 КТ , вр. с чл.51, ал.2 ГПК, тъй като „ по този въпрос има непълнота в позитивното ни право”. Според касатора по въпроса за приноса на пострадалия въззивното решение противоречи на цитираната многобройна практика на ВКС, вкл. ППВС №17/63 г., според която между релевираното във възражението на ответника по иска поведение на пострадалия и настъпилите вреди следва да се установи пряка причинна връзка. В случая според касатора непоставянето на предпазен колан от пострадалия – като шофьор на тежкотоварен автомобил /т.а./, извършващ международен превоз, не е релевирано във възражението на ответника за съпричиняване, нито е установена пряка причинна връзка между това нарушение на правилата за движение и смъртта на пострадалия при настъпилото на територията на Испания ПТП.
Сочените основания за обжалването не са налице: въз основа на данните по делото, събрани с доказателствени средства, подобни на тези в цитираното р. по т.д. №316/11 г. на ВКС, второ т.о. – автотехническа експертиза, св. показания и преписи от документите, съдържащи се в предварителното следствие за произшествието, водено в Испания, въззивният съд в конкретността на случая е установил, че пострадалият работник е допринесъл за злополуката с груба небрежност по см. на чл.201, ал.2 КТ. Според ОС доказателствата сочат, че инцидентът е станал на прав път, без препятствия и неравности на пътното платно, при добра видимост през нощта. Механизмът на плавно навлизане на шофирания от пострадалия т.а. в насрещната лента е като при заспиване на водача или при отклоняване на вниманието му. Последното обаче предполага наличие на защитна реакция преди удара, каквато е установена само за насрещния автомобил. За шофирания от пострадалия т.а. не са установени спирачни следи, водачът му не е предприел никакви действия преди удара, макар единствено той от водачите на двата катастрофирали автомобила да е имал възможност да предотврати сблъсъка , връщайки се в собствената си лента на движение. За пострадалия водач не е установена точка на реално възприемане на насрещния автомобил, което сочи на заспиването му преди удара. От св. показания също се установява, че пострадалият и вторият водач на същия автомобил / който също загинал при инцидента/ не използвали пълноценно задължителните почивки при пътуване, вкл. преди инцидента, не лягали да спят и отпочинат, а пиели кафе и се разхождали за ободряване. Установено е и друго грубо нарушение на правилата за движение – непоставяне на предпазния колан, като пострадалият е изхвърлен при удара от вътрешността на т.а. и е паднал на платното пред автомобила. Всичко това според ОС обосновава извод за допринасяне на вредоносния резултат от страна на работника с груба небрежност, изразила се в неполагане на дължимата – с оглед характера на възложената работа и обстановката, при която е изпълнявана- грижа, която човек при подобни обстоятелства обикновено полага. Тези изводи на ОС по въпроса за приноса на пострадалия за злополуката – откъм обективна и субективна страна и начина на установяването му, са съответни на практиката на ВКС, включително цитираната от касатора и във въззивното решение. Изводите на въззивния съд по въпроса за приноса на пострадалия, при направено от ответника- работодател възражение, не са изградени единствено на липсата на поставен предпазен колан /която не е посочена изрично от ответника/, а на цялостния анализ на тежкото нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия, довело до неговата и на колегата му смърт и до значителни материални щети. Въпросите за намаляване на отговорността на работодателя при съпричиняване на тр. злополука от пострадалия с груба небрежност са разработени в трайната практика на ВКС по прилагането на чл.201, ал.2 КТ, в сила от 1986 г. Разяснени са предпоставките за компенсацията по КТ, приликата и разликата й с тази при деликта по ЗЗД, застъпена в ППВС №17/63 г.. Така напр. в цитираното от ОС р.по гр.д. №434/11 г. на трето г.о. на ВКС, постановено за сходен с процесния от фактическа и правна страна случай, е посочено: „За разлика от компенсацията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, която не предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим прилагането на компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. При това правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само грубата небрежност. Актуалната съдебна практика определя грубата небрежност като неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. Съдът не дължи служебно произнасяне при липса на изрично възражение за допусната груба небрежност от работника или служителя, но при заявено искане за намаляване на обезщетението на това основание съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност. Тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие при което е пострадал работникът или служителят, съставляват груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ”.
Поради изложеното не следва да се допуска обжалване на въззивното решение по жалбата на касатора – ищец.
К. – ответник по иска обжалва въззивното решение в частта, с която искът е уважен. За допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Намира, че с оглед установеното от въззивния съд, че злополуката е единствено в резултат на виновното поведение на пострадалия, „при липса на категорична законова уредба, явяваща се остаряла и необхващаща всички възможни казуси”, е задължително ВКС да се произнесе по обема на отговорността на работодателя в такъв случай. Поставя конкретно следните / смислово обединени , за да се избегнат повторения/ въпроси: следва ли работодателят по съществуващата законова уредба да носи гражданска отговорност, при липса на доказани предпоставки за настъпване на вредата от негова страна – липсват нарушения на работодателя, а напротив – произшествието е поради грубата небрежност на работника; какви са критериите при определяне процентното участие на проявилия груба небрежност работник във вредоносния резултат.
Във въззивното решение е прието и в практиката на ВКС трайно и непротиворечиво се приема, че отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е обективна гаранционно- обезпечителна. За реализирането й не е необходимо да се установи вина на длъжностните лица на работодателя за настъпване на злополуката. Тази отговорност отпада само при установено умишлено причиняване на злополуката от работника – при самоувреждане по чл.201,ал.1 КТ, каквото в случая не се твърди / видно и от сега поставените въпроси/ и респ. доказва. В този см. са ТР №45/90 г. ОСГК, р. №792/88 г. на четвърто г.о. на ВС, р. по гр.д. №603/09 г. и гр.д. №157/04 г. на трето г.о. на ВКС и др. Процентното намаляване на обезщетението, съответно на приноса на пострадалия се определя въз основа на конкретните за случая обстоятелства за механизма на злополуката – в този смисъл са решения по гр. дело № 387/2010 г.и по гр.д. №951/11 г. на ВКС, IV г. о.
Или поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, според разясненото в ТР №1/19.02.10 г., и това основание за допускане на обжалването, сочено от касатора – ответник по иска, не е налице.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Сливен по гр.д. №647/12 г. от 3.04.13 г. по жалбите на Д. Д. и на [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: