О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1262
гр. София 12.11.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 09 ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3362 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците О. К. А. и Б. М. А., двамата чрез особения представител по чл.47, ал.6 ГПК С. Д. срещу решение № 531/17.03.2015 г. по в. гр. дело № 4787/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 5240/03.07.2014 г. по гр.дело № 3244/2008 г. на Софийски градски съд и вместо него е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане от 29.06.1992 г., обективиран в нот.акт № 155/92 г. на нотариус при СРС по силата на който К. А. А. и М. Й. А. са прехвърлили на О. К. А. правото на собственост върху ? ид.част от недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет.4 със застроена площ от 134.42 кв.м., заедно с прилежащото мазе и таван, както и 5.18 /100 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена срещу задължението на приобретателите да поемат издръжката и гледането на прехвърлите по иска на М. Й. А. срещу О. К. А. и Б. М. А. на осн.чл.87,ал.3 ЗЗД.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. подлежи ли на разваляне договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане само по отношение на един от приобретателите при положение, че не се твърди неизпълнение на договора от другия приобретател, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.решение № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС, 2. погасено ли е при предявяване на иска правото на ищцата да търси и иска разваляне на договора в частта, наследена/по завещание/ от съпруга си, починал на 29.12.2000 г.? Исковата молба е предявена през 2008 г., поради което правото на иск за наследената от съпруга й част е погасено по давност, решен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответницата по касационната жалба М. Й. А. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд се е произнесъл по предявени субективно съединени искове с пр.осн.чл.87,ал.3 ЗЗД.
От фактическа страна е прието, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, боективиран в нот.акт № 155/1992 г. К. А. и М. А. прехвърлили на синовете си А. А. и О. А. недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], [улица] срещу задължението на приобретателите да поемат издръжката и гледането на прехвърлителите.
Прието е за безспорно между страните и установено от приложените писмени доказателства, че договорът е сключен по време на брака на О. А. с ответницата Б. А..
Въззивният съд е приел, че прехвърлителят К. А. е починал на 29.12.2000 г. и е оставил за наследници по закон – М. А.-преживяла съпруга и двама сина – А. А. и О. А.. Със саморъчно завещание К. А. завещал цялото си имущество на съпругата М. А..
От правна страна е прието, че ответниците – сега жалбоподатели са поели задължение спрямо повече от едно лице и поради естеството на дължимата престация, която е неделима всеки един от кредиторите има право да претендира разваляне на договора изцяло. Прието е, че неделимостта е била прекратена с факта на настъпилата смърт на прехвърлителя К. А., че ищцата е активно материално правно легитимирана да претендира разваляне на договора до ? ид.част в лично качество и като универсален правоприемник на починалия си съпруг.
Според въззивния съд правото на собственост е било прехвърлено на две лица, като в договора не е отразено каква е частта на всеки от приобретателите и поради това е прието, че всеки от тях е придобил по ? ид.част. Посочил е, че към този момент приобретателят О. А. е имал сключен граждански брак с Б. А. и с оглед на това имуществото е придобито в условията на СИО.
Въззивният съд е приел, че с оглед естеството на договора е неприложимо правилото на чл.87,ал.1 ЗЗД, според което кредитора следва да даде срок на длъжника за изпълнение и след изтичането на същия да счита договора за развален. Посочил е, че при този вид договор е налице неотлагаемост на изпълнението, тъй като дължимия резултат – осигуряване на храна, подслон и др.следва да се осъществява ежедневно и последващо изпълнение в натура е невъзможно.
Съдът е приел, че ответниците, чиято е доказателствената тежест не са ангажирали доказателства за установяване изпълнението на поетите с договора за издръжка и гледане задължения. Поради това е направил извода, че последните не са изпълнявали задължението си по договора, който следва да бъде развален до ? ид.част, каквато е притежаваната от тях част.
Прието е, че съдът не може служебно да се произнася по въпроса дали другия длъжник е изпълнявал изцяло задължението по договора, в който случай това изпълнение има погасителен ефект и по отношение на ответниците по иска, доколкото отговорността на задължените лица по отношение на кредиторите е солидарна. Прието е също, че този въпрос може да стане част от предмета на доказване само по възражение на ответниците, които следва да го установят в условията на пълно доказване. Посочил е, че в случая това не е установено.
При тези съображения съдът е извел решаващия извод за основателност на предявените искове и ги е уважил.
По правните въпроси:
Настоящият съдебен състав преценява, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради наличие на вероятност решението да е процесуално недопустимо. Въведеното с нормата на чл. 6 ГПК диспозитивно начало не изключва служебното задължение на съда да извършва валидни процесуални действия по движение и приключване на делото, най-съществени сред които са решенията. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото се разпростира и във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед на посоченото и поради това, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо съдът намира, че следва да го допусне до касационен контрол, което е в правомощията му съобразно тълкуването в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Касационната жалба е подадена от ответниците по иска, чрез особения представител по чл.47,ал.6 ГПК адв. С. Д., който не дължи държавна такса – т. 7 от т.решение № 6/2012 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не следва да се указва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 531/17.03.2015 г., постановено по в.гр.дело № 4787/2014 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 5483/24.04.2015 г., подадена от ответниците О. К. А. и Б. М. А., двамата чрез особения представител по чл.47,ал.6 ГПК С. Д..
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: