О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1262
[населено място], 30.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1408 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 120 от 27.05.2010г. на Старозагорски окръжен съд, първи граждански състав, постановено по гр.д. № 75/2010г., с което е оставено в сила решение № 37 от 14.07.2008г. по гр.д. № 595/02г. на Старозагорски районен съд за осъждане на А. Т. Н. на основание чл. 108 ЗС да предаде на [фирма][населено място] владението върху недвижим имот, представляващ обор за 80 крави със застроена площ 800 кв.м., построен в имот № 045011 по плана на[населено място], обл. С. З..
Жалбоподателката А. Т. Н. намира обжалваното решение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В изложението по чл. 284, ал.3,1 ГПК сочи, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основания по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Счита, че съдът неправилно е счел исковата молба за такава без недостатъци с оглед индивидуализацията на имота по действащия план съгласно представената актуална скица. На второ място се твърди, че съдът не е обсъдил въпроса дали ищецът е придобил реална част от сграда или идеална част от нея с оглед разликата в площите в нотариалния акт и в скицата. В тази връзка се поддържа противоречие с две определения и две решения на Върховния касационен съд. На трето място е поставен въпроса може ли съдът служебно да индивидуализира имота когато е налице официален документ относно сграда с нежилищно предназначение, в който липсват достатъчно данни за индивидуализация. Разрешаването на този въпрос според касатора ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма][населено място] е представил писмен отговор, в който поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да се произнесе по сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК съобрази следното.
Производството е предявен ревандикационен иск от [фирма] против А. Т. Н. относно недвижим имот – обор за 80 крави с площ 800 кв.м. в поземлен имот № 045011 в[населено място]. Въпросът за допустимостта на предприетото изменение на иска, изразяващо се в преминаване от установителен иск за собственост към ревандикационен такъв е разрешен с решение № 72 от 17.02.2010г. на гр.д. № 1066/2009г. на Върховния касационен съд, І г.о, постановено в производство по чл. 290 ГПК. Ищецът се легитимира като собственик на имота по силата на договор от 20.03.2000г., с който е закупил обора от представители на Ч. з. с.[населено място], което от своя страна го е придобило от пълномощниците на правоимащите на ТКЗС С. З. с договор от 24.03.1997г. Ответницата от своя страна, е придобила имота с договор за продажба от 30.10.1998г. от Н. Д. К. като пълномощник на правоимащите на заличеното ТКЗС „Т. н.”[населено място]. С влязло в сила решение между страните по делото е признато за установено, че този договор от 30.10.1998г. е нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.
За да уважи предявения иск съдът е приел, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на обора по силата на договора за продажба от 2000г., а ответницата не установява свои права върху имота, тъй като договорът за продажба, сключен с нея, е обявен за нищожен. Също така е установил, че ответницата владее имота, но не лично, а чрез свой пълномощник. Възражението на ответницата за липса на идентичност на имота, посочен в нотариалния акт и в решението на районния съд е намерено за неоснователно. Несъмнено е, че става въпрос за обор, построен в имот № 045011 в землището на[населено място] в бившия стопански двор на ТКЗС. Разликата в площта на обора, отразена в нотариалния акт на ищеца, в нотариалния акт на ответницата и в скицата не може да обуслови извод, че се касае до различни обори. Видно от скицата, представена към момента на образуване на делото, че в имота има само една масивна сграда. В скицата от 2010г. са посочени и други сгради, но само една от тях е масивна и изрично е обозначена като обор.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Жалбоподателката се позовава на хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Не е формулирала изрично правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, който е разгледан от съда и е обусловил изхода на спора. Не е посочила постановления на пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК, ОСТК или ОСГКТК, както и решения на състави на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер и формират съдържанието на понятието практика на ВКС по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Ето защо това основание не е налице. Що се отнася до хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК то приложените съдебни решения не обосновават наличието на противоречива съдебна практика по въпроса досежно необходимата индивидуализация на имота като част от редовността на исковата молба. Решение № 690 от 19.04.1999г. по гр.д. № 74/99г. на ВКС, V г.о. сочи, че искът за собственост се предявява спрямо актуалното положение на имота по действащия регулационен план. В настоящия случай исковата молба, след уточнението й пред въззивната инстанция, касае имота по действащия план. Решение № 508 от 25.11.1998г. по гр.д. №350/1998г., 5 чл. състав на ВКС постановява, че за сделка с реална част от жилище е необходимо одобрен от техническата администрация проект за обособяване на отделни апартаменти. Същото е неотносимо към фактите по настоящето дело. В случая не е извършена сделка с реална част, нито пък се касае до жилище.
Хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква разглеждането на разрешеният от съда правен въпрос да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – тогава въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Същият е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. В случая посоченият от касатора въпрос: може ли съдът служебно да индивидуализира имота когато е налице официален документ относно сграда с нежилищно предназначение, в който липсват достатъчно данни за индивидуализация?” не е такъв. Съдът не е извършил служебна индивидуализация, а такава произтичаща от събраните доказателства по делото. А и отговорът на този въпрос не ще допринесе по никакъв начин за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Предвид изложеното, след като не е основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120 от 27.05.2010г. на Старозагорски окръжен съд, първи граждански състав, постановено по гр.д. № 75/2010г. по касационната жалба на А. Т. Н. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: