О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1263
София, 12.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5220/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1986/17.3.2015 г., подадена от К. И. Б. от [населено място] против въззивно решение №27/23.02.2015 г. по гр.д.№1514/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №336/14.01.2014 г. по гр.д.№10004/2012 г. по описа на Софийския градски съд, І ГО, 15 състав, с което е отхвърлен предявения от К. И. Б. от [населено място], действащ като [фирма] против Окръжен съд – Враца, иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 10000000 лева.
Въззивната инстанция е приела, че съгласно чл.132 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт съдиите не носят гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Посочено е, че в исковата молба се твърди, че съдия С./докладчик по г.д.№788/2001 г. на ОС – Враца/ е осъден за престъпление от общ характер за актовете си по посоченото дело, като е прието, че доказателства в тази насока не са представени, както и че не са представени и доказателства за осъждането на съдия А. за престъпление от общ характер във връзка с издаването на съдебно удостоверение от 09.01.2009 г. по ф.д.№823/1997 г. Въз основа на това съдът е стигнал до решаващ извод, че не са налице предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на посочените съдии за техните актове и такава не може да се търси и от съда, в който работят. Поради това е прието, че искът е неоснователен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя въпроса дали деликтната отговорност по чл.49 ЗЗД може да бъде ангажирана спрямо съдът като самостоятелно юридическо лице, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Окръжен съд – Враца, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение по което подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Поставеният въпрос не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и е поставен бланкетно. При формулирането на въпроса не е посочено конкретно във връзка с кои изводи на въззивната инстанция се поставя. От друга страна, дори и да се приеме, че въпросът е поставен във връзка с извода на апелативния съд за невъзможност да се търси отговорност на съда за актове на съдии от един съд, то този извод е обоснован с липсата на предпоставки за ангажиране на гражданска отговорност на съдии за техните актове, а именно на елемента “противоправно поведение” като част от фактическия състав на чл.49 ЗЗД. Въпрос по този извод касационния жалбоподател не е поставил, поради което не е налице основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №27/23.02.2015 г. по гр.д.№1514/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ граждански състав, по касационна жалба, вх.№1986/17.3.2015 г., подадена от К. И. Б. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: