О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1263
гр. София, 08.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3763/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К., чрез процесуалния представител М. И. – Л., старши инспектор при ТД на К. – [населено място], ТБ П. против решение № 87 от 31.03.2014 г. по гр. дело № 329/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответниците Г. Н. С. и М. С. С. поддържат становище за липсата на изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Великотърновски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение по гр. дело № 279/2012 г. на Плевенски окръжен съд частично, включително в частта относно държавната такса, постановил е друго, с което е отхвърлил иска, предявен от К /К./, сега К. против Г. Н. С. и М. С. С. с правно основание чл. 28 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ – отм. за сумите към датата на продажбите: 9200 лв., пазарна стойност на недвижим имот в [населено място], подробно описан в диспозитива на въззивното решение; 2500 лв. пазарна стойност на лек автомобил „А. Р. 164 ТД” с рег. [рег.номер на МПС] ; 1718 лв., пазарна стойност на лек автомобил „Ауди 100” с рег. [рег.номер на МПС] ; 4.43 евро по сметка в [фирма] – клон [населено място], описана в диспозитива на решението с титуляр М. С. и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата част, с която искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, като е присъдил разноски в полза на ответниците по иска за втората инстанция. За да постанови този резултат апелативният съд е приел, че по отношение на С. има влязла в сила присъда от 05.06.2011 г. за това, че е извършил престъпление по чл. 416, § 1, 2, 3 и 5 НК на Република Италия за това, че през периода от 03.05.2001 г. до 06.06.2006 г. участвал в престъпна група на територията на Италия и така осъществявал контрол върху малолетни момичета, извършвали престъпления – джебчийски кражби, а придобитото от престъпната дейност имущество, предавали на организаторите. Съдът е приел, че с тази присъда С. е признат за невинен по чл. 416, § 6 НК на Република Италия. За проверявания период /06.04.1987 г. – 06.04.2012 г./ е прието, че ответникът и съпругата му – М. С. са придобили на името на С., но в режим на семейна имуществена общност недвижими имоти в [населено място], недвижим имот в [населено място], подробно описани в мотивите на въззивното решение, а освен това са придобили четири леки автомобила. Констатирано е от съда, че приходите общо възлизат на 1850.07 минимални работни заплати /М./, а разходите на 2639.09 М.. При тези данни е прието, че са налице две от предпоставките на закона – да е налице придобито имущество, което да е на стойност над 60 000 лв., лицето срещу което се води производството, да е осъдено за престъпна дейност по някой от съставите на чл. 3, ал. 1 от закона, но не е налице третата предпоставка, изискваща да може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност за имотите в [населено място]. За имотите в [населено място] съдът е приел, че са придобити през периода 1989 г. – 1995 г. през който период липсват доказателства С. да е извършвал престъпления, а съпругата му не е осъждана за извършено престъпление. За имота в [населено място] и леките автомобили – „А. Р. 164 ТД” с рег. [рег.номер на МПС] , „Ауди 100” с рег. [рег.номер на МПС] , както и за сумата 4.43 евро по сметка в [фирма], клон, [населено място] съдът е приел, че общият им размер е под 60000 лв. т.е. не са на значителна стойност, а и С. има принос в придобиването им, т.е. на отнемане би подлежала ? ид.част, която е 17268 лв. За третият автомобил „Ауди 100” с рег. [рег.номер на МПС] е прието, че е придобит през 1993 г. и за него не може да се предположи, че е придобит от престъпна дейност през 2001 – 2006 г.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени два въпроса, формулирани от касатора, както следва:
„Вещите, които подлежат на отнемане трябва ли да са придобити в период близък до и през периода на извършване на престъплението или в периода, определен от Комисията, които е в рамките на закона ?” ;
„Като въпрос, имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, възникнал по делото на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът се е произнесъл по приложението на разпоредбата на чл. 10 от ЗОПДИППД /отм./”.
По първият въпрос касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В хипотезата на „точното прилагане на закона” в приложението към жалбата страната следва да посочи съдебна практика, обективиращи разрешения, които са формирани вследствие неточно приложение на закона или не са актуални предвид промяна на нормативната уредба. Касаторът не е представил мотивирано изложение по тази хипотеза на закона. Липсва мотивирано изложение и на другата хипотеза, по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК „развитието на правото”, при която допускането до касационен контрол се свързва с тълкуване на конкретни разпоредби, съдържащи непълнота, неяснота или противоречива уредба, за да се създаде практика по прилагането им. В случая липсва посочване на конкретни норми и обосновка на необходимостта от тяхното тълкуване. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователно и с оглед на други съображения. По цитирания по – горе въпрос е налице задължителна съдебна практика – ТР 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което необходимо е да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото, като достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД /отм./. В Тълкувателното решение на ОСГК на ВКС е разяснено, че конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл.11 ЗОПДИППД /отм./. Като е приел, че имотите в [населено място] са придобити през 1995 г., т.е. преди периода, за който е ангажирана наказателната отговорност на С. – 03.05.2001 г. – 06.06.2006 г., както и че при тези обстоятелства не може да се направи основателно предположение, че това имущество е придобито от престъпна дейност въззивният съд не се е отклонил от посочените по- горе правни разрешения.
По втория въпрос касаторът също така не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както поради вече развитите съображения за липса на мотивирано изложение в хипотезите на нормата, така и поради други съображения. По същество касаторът не е успял да формулира и конкретен въпрос, тъй като твърдението, че съдът се е произнесъл по приложението на чл. 10 ЗОПДИППД /отм./ не съставлява поставяне на въпрос. Приложението на една разпоредба /чл. 10 ЗОПДИППД / се проявява в приемането на определени мотиви, съдържащи правни разрешения с оглед, на които касаторът е задължен да въведе въпроси в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая в приложението вместо обосноваване на състав на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК са развити оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, с които не се релевират основания за допускане на касационен контрол. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Липсата на общите и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
В конкретния случай касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът трябва да заплати на ответниците по касация направените разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 1000 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87 от 31.03.2014 г. по гр. дело № 329/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА К., [населено място] да заплати на Г. Н. С. и М. С. С. сумата 1000 лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: