2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1263
ГР. С., 23.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.11.2011 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №833/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Т. Б. срещу въззивното решение на Шуменски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №663/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Г. Г. срещу касаторката иск по чл.106, ал.5 от СК, отм. – изменени са първоначално постановените мерки за упражняване на родителските права за малолетното дете на страните А. Г., род. през 1999 г., с предоставянето им на бащата. На майката е определен обичайният режим на лични отношения с детето и тя е осъдена да му заплаща 90 лв. месечна издръжка.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК / посочената т.3 е несъответна на заявените словесно основания/. Намира, че въззивното решение противоречи на задължителната – ППВС №1/74 г. и трайно утвърдената практика на ВКС, отразена в посочени решения по реда на ГПК отм. по въпроса за съществените обстоятелства, които съдът следва да установи и оцени при определяне на мерките за упражняване на родителските права. Твърди, че не са отчетени родителските и възпитателски качества на родителите и конкретно за бащата: грубост, силово налагане на мнение, антиобществени прояви, нееднаква грижа и отношение към двете му деца /по –голямото е момиче и вече е навършило пълнолетие/, стремеж към разделянето им, отчуждаване на малолетното дете от майката и нейните роднини; насаждане на негативни чувства и отношение към тях. Не е отчетено още, че липсва сериозна причина децата да бъдат разделяни / Р №2128/83 г. на ІІ г.о. на ВС/, че детето А. живее при бащата поради неспазване от страна на последния на съдебното решение, с което първоначално са определени мерките за упражняване на родителските права, както и че изразеното от детето пред съда мнение при кого от родителите иска да живее не е формирано самостоятелно и не може да е решаващо за спора, както сочи трайната съдебна практика, вкл. в приложените решения на ВКС – №498/72 г. и №3311/81 г. на второ г.о.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице: за да уважи иска, ОС е приел, че е настъпило изменение на обстоятелствата спрямо тези, при които са определени първоначалните мерки за упражняване на родителските права. Майката, която тогава живяла при родителите си, по -късно напуснала дома им и сега живее на квартира във фактическо съжителство с друг мъж. При тях живее и пълнолетната й дъщеря. Липсват доказателства да са положени достатъчно и адекватни усилия за адаптация на малолетното момче в тази нова за него обстановка; то е живяло почти винаги в семейното жилище на страните, изразява желание да живее там и силна привързаност към баща си. Последният също е искрено привързан към сина си и полага пълноценна грижа за него с помощта на родителите си. Детето е на 12 години, нуждае се от сигурност и постоянство, които бащата му подсигурява. Голямата му сестра е навършила пълнолетие, има своя приятелска среда и интереси и самостоятелно е избрала при кого от родителите да живее. Затова според съда раздялата на децата в случая е естествена при възрастта им и не може да се определи като драстична, трудна и противопоказна за малолетното дете. Първоначалните мерки за упражняване на родителските права с предоставянето им на майката са изпълнени през м.08.08 г. По-малко от година след това детето останало да живее при баща си в семейното жилище, а пред съда настоява, че иска това и предпочита да е под грижата на баща си. Отчитайки не само изразеното от детето желание, но и пълноценната грижа на бащата, както и доказаните родителски качества и на двамата родители и съвместните им усилия за доброто на сина им, ОС е преценил, че родителските права следва да се предоставят за упражняване на бащата, а на майката да се определи подходящ режим на лични отношения.
Така при решаване на спора по чл.106, ал.5 от СК, отм. в съответствие с ППВС №1/74 г. са отчетени обстоятелствата, имащи значение за установяване на интереса на детето в семейството и обществото – родителските качества, възможности и положената реална грижа от всеки от родителите, привързаността им към детето и неговата към тях, условията за отглеждането му – вкл. приспособеността му към семейната среда на всеки от родителите. Обстоятелствата, примерно изброени в ППВС №1/74 г. подлежат на комплексна преценка за установяване на висшия за решаване на спора интерес на детето. В конкретните случаи, разисквани в цитираните съд. решения по други дела, превес може да се отдаде на някои от обстоятелствата, като особено съществени. В случая, при предмета на спора заявен в исковата молба и отговора й, са преценени поотделно и съвкупно всички относими към интереса на детето обстоятелства – вкл. посочените в изложението родителски качества, разделено живеене на двете деца и неизпълнение на първоначалните мерки – както изисква задължителната и трайна практика на ВКС по делата за упражняване на родителски права. Предимство е отдадено на привързаността на подрастващото момче към дома, бащата и семейната му среда, които познава и приема за близки, сигурни и подкрепящи го.
Доводите за „неправилност на изводите” на ОС, като осн. по чл.281,т.3 от ГПК, ВКС не разглежда в това производство.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Шумен по гр.д. №663/10 г. от 18.03.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: