О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1266
София, 17.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4715/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Б. Г. П., чрез пълномощника му адв.Р. Т., срещу решение № 1061/ 15.02.2013 г. по гр.д.№14654/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-г въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба „Професионален футболен клуб Локомотив-София”-АД не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по оценяем иск с цена 25 000 лв.
С обжалваното решение е потвърдено решение ІІ-55-179/ 03.09.2012 г. по гр.д.№54514/2011 г. на Софийски районен съд, 55 състав, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният на основание чл.128 т.2 КТ иск за основно трудово възнаграждение дължимо за периода 01.06.2011 г.-30.11.2011 г., за разликата над присъдената сума от 2 420 лв. до претендирания размер от 25 000 лв. и на ответника са присъдени 1000 лв. разноски. Въззивният съд е счел , че съгласно т.2 от анекс към трудовия договор, сключен между страните, месечното трудово възнаграждение на касатора за спортно-състезателната 2010 г.-2011 г. е определено в размер на 3 500 лв. и че липсват доказателства подкрепящи твърденията му ,че е увеличено на 4 300 лв.Поради това е приел, че общата дължима сума за периода възлиза на 21 000 лв., а са му заплатени 21 360 лв. Фактът на издължаването е установен с разходни касови ордери /РКО/, подписани от него и в които е отразено, че плащането е за заплата. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението, че плащането на трудово възнаграждение може да се докаже само с ведомост, съдържаща подпис на работника за получаването му и че задължението на работодателя по чл. 128 т.1 КТ има значение за воденето на счетоводството, но не и за доказване плащането на работна заплата.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът прави оплакване,че решението на въззивния съд е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че в проведеното открито съдебно заседание повторно е направил оспорване на представените РКО и е поискал ответникът да бъде задължен да представи оригиналите и да бъде назначена съдебно-графологична експертиза относно истинността на подписа му, но неправилно въззивният съд не е уважил исканията му, по причина, че не са направени своевременно. Счита, че с разпоредбата на чл. 266 ал.3 ГПК е осигурена процесуална възможност на страните да поискат събирането на нови доказателства, които не са били допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения и че установените с чл.7 ал.1 и чл. 10 ал.1 ГПК принципи на служебното начало и установяване на обективната истина изискват съда да окаже пълно съдействие за попълване на делото с необходимите доказателства. Прилага решение № 72/09.07.2012 г. по т.д.№398/2011 г. ІІ т.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК, за което счита, че е по идентичен казус.Намира, че в случая представянето на ведомостите е необходимо, за да се установи разминаването между реалния размер на дължимото трудово възнаграждение и официално обявения такъв .
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Изложените аргументи от касатора са във връзка със становището му за неправилност и необоснованост на решението на въззивния съд. Те не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство по чл.288 ГПК, което е по селекция на касационната жалба.Оплакванията относно правилността на обжалваното решение по чл. 281 т.3 ГПК се разглеждат в следващото производство по чл. 290 ГПК , ако тя бъде селектирана.Касационно обжалване се допуска в резултат на доказан правен интерес, чрез обосноваването на общо и допълнително основание за това.Общото основание представлява правен въпрос, изведен от касатора, въз основа на правните изводи на въззивния съд, обусловили неговия съдебен акт. К. съд не може да го формулира от оплакванията или твърденията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало.Въпросът следва да бъде развит в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, в които той намира проявление и които представляват допълнителни основания. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК са различни, според приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК – т.1 и касаторът следва ясно и категорично да очертае тази разлика, което в случая не е сторено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1061/15.02.2013 г. по гр.д.№14654/2012 г.на Софийски градски съд,ІV-г въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: