О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1266
София, 09.12.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4927/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. срещу въззивно решение №120 от 12.05.2014г. на Апелативен съд [населено място] /ВТАС/, постановено по в.гр.д.№503/2013год. С това решение е потвърдено решение №691 от 30.10.2013г., постановено по гр.д. № 356 по описа за 2012г. на Русенски окръжен съд /Р./, с което са отхвърлени предявените от КОМИСИЯТА против Р. Й. З., Д. А. З. и [фирма] [населено място], представлявано от управителя Р. Й. З., искове, предявени по реда на чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, с които се иска отнемане в полза на Държавата на подробно описано в решението движимо и недвижимо имущество на обща стойност 213 730 лева.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, за допуснато нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът посочва, че е налице основанието по чл.280 ал.1, т.1 ГПК във връзка с въпроса „ Следва ли съдът да обсъжда и основава изводите си на допуснати в първата инстанция недопустими свидетелски показания, предвид разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК?” Счита, че „приемайки за доказани доходи от недопустими свидетелски показания, решението на ВТАС е постановено в противоречие с постановените по реда на чл.290 ГПК” : решение №308/30.03.2012г. по гр.д.№786/2010г. на ВКС, ІІІ ГО, в което е прието, че : „За установяване на уговорки, невписани в сключения писмен договор ммежду страните, са недопустими свидетелски показания съгласно разпоредбата на чл.133, ал.1, б.д (отм.), и решение № 155/13.10.2010г. по гр.д.№1113/2009г. на ВКС, ІІ ТО, в което се приема, че :” Забраната за установяване на договори, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменяване или отменяване, със свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК е досежно формалните договори, сключени в писмена форма. При наличие на писмен договор не може със свидетели да се доказва, че впоследствие страните са се съгласили да изменят съдържанието на договора или да го отменят. Преодоляването на посочената забрана е уредено в разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ГПК – свидетелски показания са допустими, ако страните изразят съгласие свидетелите да бъдат допуснати за посочените обстоятелства.”
Ответниците Р. Й. З., Д. А. З. и [фирма] [населено място] и контролиращата страна не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1,т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да обоснове извод за неоснователност на мотивираното искане на Комисията и да потвърди първоинстанционното решение, с което същото е отхвърлено като такова, въззивният съд, е приел следното: приложимият закон е ЗОПДИППД, който е отменен, считано от 19.11.2012г., но се прилага за заварените случаи, какъвто е настоящият, съгласно §5 от ДР на Закона; налице е мотивирано искане по чл.28 ал.1 от същия закон, за отнемане на подробно описаното движимо и недвижимо имущество в полза на Държавата срещу ответниците, внесено пред първостепенния съд; престъпленията, за които първият ответник е осъден с влязла в сила присъда, попадат в обсега на чл.3 ал.1 т.21 и т.14 от ЗОПДИППД отм. – с присъда от 27.05.2010г. по НОХД №149/2010г. на Русенския окръжен съд Р. Й. З. е осъден за това, че в периода м.10.2008г. до 07.03.2009г. в [населено място], участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да извършва престъпления по чл.242 от НК, а именно пренасяне през границата на страната, без знанието и разрешението на митницата, от повече от две лица, сговорили се предварително, на стоки за търговски цели, в големи размери – корабно дестилатно гориво, което деяние съставлява престъпление по чл.321 ал.2 от НК; със същата присъда на Русенския окръжен съд Р. Й. З. е осъден и за това, че за периода от 09.01.2009г. до 07.03.2009г. в [населено място], след предварително сговаряне с три други лица, на два пъти, при условията на продължавано престъпление, пренесъл през границата на страната, без знанието и разрешението на митницата, стоки за търговска цел, в големи размери, а именно корабно дестилатно гориво – 13209,40 литра, на обща стойност 24066,85 лева – престъпление по чл.242 ал.1 б. Д и Е във връзка с чл.26 ал.1 от НК; с решение №150 от 27.06.2011г. по ВНОХД № 292/2010г. Великотърновският апелативен съд е оправдал З. за престъплението по чл.242 ал.1 б. Д от НК и е потвърдил присъдата в останалата й част, а с решение №529/ 24.02.2012г. по НД № 2356/2011г. Върховният касационен съд е потвърдил въззивното решение на Великотърновския апелативен съд; присъдата е влязла в сила на 24.02.2012г. Въззивният съд е приел и това, че двамата ответници З. са съпрузи от 17.04.2001г., че първият ответник е управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], с капитал 5000 лева, разпределен в 50 дяла със стойност на един дял 100 лева, което е регистрирано по Ф.д. № 127/2004г. на Русенския окръжен съд; че е установено придобиването на посоченото в искането на К. имущество през проверявания период 18.07.1992г. – 20.03.2011г. ; че като придобивна стойност, както и като отчуждителна стойност на определено имущество, в случаите когато е извършено разпореждане с него от ответниците, следва да се приеме пазарната стойност като обективна такава, а не посочената в придобивните, респективно отчуждителните актове; че придобивната стойност, съответно отчуждителната стойност на процесните вещи и имоти е установена със заключения на вещи лица; че в случая с оглед заключенията на вещите лица придобитото имущество е на значителна стойност, каквото имущество съгласно §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./ е имущество над 60000 лева или над 400МРЗ; че при съобразяване на установеното от показанията на разпитаните от въззивния съд свидетели Х. и Л., които са допустими, непредубедени и последователни, като законни доходи следва да се зачетат сумите 15 000 долара, получени като дарение на сватбата през 2001г. от бащата на З., сумата 10000лв., получена от З. в заем от свидетеля Л. през 2003г., върнат през 2008г., както и сумата 20000 евро, получена от З. в заем от свидетеля Л. през 2007г., който още не е върнат; че като законен източник на доходи следва да се зачете и сумата 11816,92лв. – върнатата част от тегления през 2007г. банков кредит в общ размер 22000евро за покупка на процесния апартамент, който е обезпечен с договорна ипотека и е със срок на погасяване 25.07.2022г.; че приходите на ответниците се равняват на 1151 М., а установената отрицателна разлика е 210 М.. При така приетите за установени факти от правна страна съдът е приел, че основателността на мотивираното искане е свързана с наличието на следните три предпоставки: 1.да е образувано наказателно производство за престъпление, посочено в чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./; 2.да е установено придобито имущество на значителна стойност, която съгласно разпоредбата на §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ е над 60000 лева или 400 М. и 3. за придобитото имущество да може да се направи основателно предположение, че придобиването му е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник, т.е. да има обективни данни, че претендираното имущество е придобито във връзка с престъпната дейност, тъй като не е установен законен източник. Обосновал е извод, че в случая безспорно е установено по делото, че са налице първите две предпоставки, както и, че не е налице третата предпоставка за уважаване на искането. В подкрепа на извода си за липса на последната предпоставка е посочил, че при сравняване на престъпната дейност с фактите по придобиване на описаното в мотивираното искане имущество се установява, че цялото имущество, чието отнемане се иска, е придобито преди определената дата на престъпната дейност – м.октомври 2008г., поради което не може да се приеме, че за придобиване на имуществото, предмет на мотивираното искане, са вложени доходи от престъпната дейност – не е налице основателно предположение, че процесното имущество е придобито от престъпна дейност. По така изложените съображения е обосновал е извод, че поради липсата на връзка между конкретната престъпна дейност и придобитото от ответниците през проверявания период от време имущество, мотивираното искане се явява неоснователно и недоказано, и следва да бъде отхвърлено.
При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав на ВКС намира следното :
Не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос – „Следва ли съдът да обсъжда и основава изводите си на допуснати в първата инстанция недопустими свидетелски показания, предвид разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК?” е намерил разрешение във въззивното решение, но не обуславя крайния изход на спора. Този въпрос е относим към преценката доколко в процеса е установен законен източник на доходи. Искът обаче е приет за неоснователен не поради това, че е установен законен източник на доходи за придобиване на имуществото. В случая въззивният съд е формирал извод за неоснователност на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) след като е изследвал характера на престъплението, анализирал е доказателствата по делото и е приел, че липсват доказателства за наличието на пряка или косвена връзка между престъплението, за което ответникът е осъден, и придобитото имущество, както и че не може да бъде направено обосновано предположение, че придобитото имущество е със средства от престъпна дейност, тъй като пълният обем процесно имущество е придобито преди определената дата на престъпната дейност – м.октомври 2008г. Предвид изложеното с така поставения въпрос не се обосновава извод за наличие на общо основание за достъп до касация. Отсъствието на обща предпоставка освобождава съда от задължението да се произнася по наведената допълнителна такава от касатора.
В обобщение не е налице основанието, поддържано от касатора, за допускане касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответниците не са претендирали присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №120 от 12.05.2014г. на Апелативен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№503/2013год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: