ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1267
София, 11.09. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 246 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Я. Р. К. от с. Ч., община Т., Г. Р. Г. от с. П. дол, община Д., В. Г. Р. от грДобрич, Р. Г. Г. от гр. В., В. Р. Г. от София, всички чрез адвокат М, и М. М. Г. от гр. Д. чрез адв. Й срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд от 11. ХІ.2008г. по в.гр.д. № 185/2008г.
Ответниците по касационната жалба Ж. М. И. и К. И. И. , и двамата от гр. Д., не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ДОС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на Добричкия РС от 23.І.2006г. по гр.д. № 472/2005г. в частта по претенциите по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Г. Р. Г. , заместен след смъртта му от наследниците му Р. Р. , Я. К. , В. Р. , Г. Г. , В. Г. , срещу М. Г. , Ж. И. и К. И. искове за обявяване за нищожен поради накърняване на добрите нрави на сключения между М от една страна и Ж. И. от друга по време на брака й с К. И. договор за продажба на 6/8 ид.части от недвижим имот в гр. Д., представляващ двуетажно жилище с обща застроена площ 120 кв.м, ведно с дворно място от 262 кв.м, съставляващо УПИ *,5503 кв.87, целият с площ 446 кв.м, предмет на нот.акт № 104/10. Х.2002г., обезсилил е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по предявените от Г. Г. срещу М. Г. , Ж. И. и К. И. искове за обявяване за нищожен поради заобикаляне на закона на посочения договор и е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му част, с която са отхвърлени предявените от Г. Г. срещу М. Г. , Ж. И. и К. И. искове за обявяване за нищожен на сключения договор поради противоречие на закона – чл.22 ал.2 от СК /погрешно записано „от ЗЗД”/ във вр. с чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона и поради липса на съгласие на продавача.
По претенцията за нищожност поради противоречие с чл.22 ал.2 от СК е прието, че искът е предявен след изтичането на предвидения в чл.22 ал.3 от СК шестмесечен срок, поради което сделката е санирана.
По претенцията за нищожност поради заобикаляне на закона е прието, че не са установени обективния и субективния състав на това основание – участниците в сделката да желаят да породят резултат, който императивни правни норми не допускат, със съзнанието, че преследват неправомерна цел. Първоинстанционното решение в тази част е недопустимо.
По претенцията за нищожност поради накърняване на добрите нрави е прието, че въведените доводи в тази насока за подвеждане на продавачката от купувачите, възползвайки се от психическото й заболяване, лесна внушаемост, страх и упражняван психически натиск да сключи договора, не осъществяват съставът на това основание, а навеждат на предвиденото в чл.29 ал.1 от ЗЗД основание за унищожаемост. Основанието и мотивите на атакувания договор се покриват и те не противоречат на добрите нрави.
По претенцията за нищожност поради липса на съгласие е прието, че волеизявление липсва, когато една от страните е напълно недееспособна да формира правно валидна воля. В случая М. Г. , независимо от заболяването си и заключението на експертизата за отсъствие на пълна киритичност да оценява действията си и последиците от тях, към момента на осъществяване на сделката не е била поставена под запрещение на основание чл.275 от ГПК във вр. с чл.5 от ЗЛС, при което е налице формална дееспособност и е приложима разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, както и в касационната жалба, относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в седем посочени решения на състави на ВС и на ВКС, както и в първоинстанционното решение. Твърди се, че произнасянето на ВКС по касационната жалба ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като почти липсва практика за това кога противоречието с добрите нрави е налице, кога грубо са нарушени общоприети етични норми, и най-вече поради връзката на основанието противоречие с добрите нрави с нарушението на други норми – основания за вищожност поради противоречие със закона и заобикаляне на закона. Съдът следва да се произнесе и доколко може да се игнорира тройна съдебнопсихиятрична експертиза относно наличието или липсата на психиатрично заболяване и несъобразяване между волеизявлението на продавача по договора в съответствие с вътрешната му воля при явното противоречие между липсата на желание за сключване на договора и външно направеното волеизявление за това, направено чрез насилие и всяване на страх от другата страна по сделката.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай касаторите не са формулирали материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за спора по делото, по който се е произнесъл въззивният съд. Твърденията им в касационната жалба представляват такива за допуснати процесуални нарушения, за необоснованост и незаконосъобразност, но те са основания за касационно обжалване по чл.281 от ГПК и се проверяват в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането му. А в изложението се съдържат кратки цитати от съдебни решения на ВС и ВКС: 2356-71-І на ВС – „когато съгласието на съпруга за извършване на сделка от другия съпруг не е дадено в предвидената от закона форма, тя е недействителна”, 4458-84-І на ВС – „нищожна е сделката, противоречаща на повелителни норми на закона, без отлед на субективното отношение на страните към извършеното. Противоречието със закона е обективно положение”, 734-86-ІІ на ВС – „нищожни са договорите, чрез които при заобикаляне на закона общото съпружеско имущество се превръща в лично на единия” от тях”, 1709073-І на ВС – „Съгласието на един от съпрузите за отчуждаване на семейното жилище трябва да бъде дадено предварително”, 225-85-І на ВС – „Разпореждането с жилище съпружеска имуществена общност е недействително без съгласието на другия съпруг”, 126-99-ІV на ВКС – „Накърняването на добрите нрави съпътства противоречието със закона и при нарушаване на принципите на добросъвестност и справедливост, или заобикалянето на закона”, 292-65-І – „Когато сделка е извършена при грубо нарушение на правилата на морала и е бил пренебрегнат установен и обичаен ред, тя е абсолютно нищожна”. Касационният съд, обаче, не може служебно да извлича съществените въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, въз основа на цитираната практика и на релевираните основания за касационно обжалване. Това би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащо се в разпоредбата на чл.6 от ГПК, и с правото на защита на противната страна. За пълнота, обаче, следва да се допълни, че въпросите, разрешени в посочените решения, не са били предмет на произнасяне с атакуваното решение, с изключение на този по Р 225-85-І, произнасянето по който, обаче, не е в противоречие с него с оглед приетото в настоящия случай, че поради предявяването на иска след преклузивния срок по чл.22 ал.3 от СК сделката е санирана. Следва да се отбележи и че нееднаквото разрешаване на спора по делото от първоинстанционния и второинстанционния съдилища не обуславя основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по приложението на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Тъй като такова основание за нищожност биха обусловили много и най-различни факти и обстоятелства от действителността, които поради това не може предварително да се определят, а следва да се преценяват при всеки разглеждан случай, на поставения от касаторите въпрос поради неговата неконкретност касационният съд не би могъл да даде отговор. Отговор би могъл да даде и той би бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, ако касаторите бяха релевирали като основание за допускане на касационно обжалване същественият за изхода на спора по претенцията за нищожност на посоченото основание въпрос „осъществяват ли съставът на разпоредбата за нищожност поради накърняване на добрите нрави подвеждането на продавачката от купувачката, възползвайки се от заболяването й, лесната й внушаемост, страх и упражняван психически натиск да сключи договора”, което, обаче, те не са сторили.
Последното релевирано като основание за допускане на касационно обжалване твърдение /доколко съдът може да игнорира тройна съдебнопсихиатрична експертиза относно наличието на правно валидно волеизявление……/ е такова за необоснованост, което е основание за касациионно обжалване по смисъла на чл281 от ГПК и се проверява в касационното производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд, ГК, от 11. ХІ.2008г. по гр.д. № 185/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: