ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1268
София, 11.09. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 871 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. С като процесуален представител на “А” Е. София срещу въззивното решение на В. окръжен съд от 25.ІХ.2008г. по в.гр.д. № 243/2008г.
Ответницата по касационната жалба С. В. Д. от гр. Р. не е заявила становище пред настоящата инстанция. Ответникът “Г” А. София е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. ОС е оставил в сила решението на К. районен съд от 06.ІІІ.2008г. по гр.д. № 151/2007г., с което са отхвърлени предявените от “А” Е. срещу С. Д. и “Г” А. искове с правно основание чл.4 ал.2 от ЗСПЗЗ за встъпване на ищеца в правата на купувача по сделката между ответниците за покупко-продажба на недвижими имоти, находящи се в землището на с. Т., общ. Грамада, предмет на нот.акт № 86/2007г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с решение на ОбПК гр. Г.. Д. възстановила собствеността си върху нива имот № 1* в м.”М” и върху нива имот № 1* в м. “С”. С нот.акт № 86/2007г. собствеността върху тези земеделски земи е прехвърлена на “Г” АД. С вписан договор от 22.VІІІ.2000г. Д. предоставила земята под аренда на ПТК “З” с. Т. за временно петгодишно ползване. С договори за аренда от 23.VІІ.2004г. земята е преарендувана от ПТК “З” на ищеца, с оглед на което той е поискал да бъде конституиран като купувач, позовавайки се на чл.4а ал.1 от ЗСПЗЗ. Въз основа на заключение на графологична експертиза е прието, че подписът за арендодател в договора от 22.VІІІ.2000г. не е положен от Д. При това положение е направен извод, че този договор е нищожен поради липса на воля от страна на Д. , поради което той, а и останалите два последващи го договори, не са породили целените последици. С оглед на това не са налице предпоставките на чл.4а ал.1 от ЗСПЗЗ за уважаване на предявените конститутивни искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Релевирани са съображения, че съдът се произнесъл по съществения материалноправен въпрос, че сключените договори за аренда не са породили правни последици, незаконосъобразно. Договорите не са оспорени от ответниците, не е налице нито една от хипотезите на чл.26 и чл.27 от ЗЗД, за да бъдат обявени за нищожни или унищожаеми, поради което те са валидни.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По силата на чл.280 ал.1 от ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В разглеждания случай кратките релевирани в изложението на касатора съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те са предмет на касационна проверка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато. Не е формулиран същественият материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, което е основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване, нито е посочен и някой от допълнителните критерии за това по чл.280 ал.1 т.1, т.2 или т.3 от ГПК. Ето защо за настоящата инстанция е невъзможна преценката за наличието на основания за допускане на касационно обжалване, поради което такова не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на В. окръжен съд, ГК, от 25.ІХ.2008г. по гр.д. № 243/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: