О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
С., 10.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. ч.гр.дело № 537/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. И. К., чрез представляващата я адв. М. Ц., против определение № 739 от 03.05.2010 г. по ч.гр.д. № 739/2010 г. на С. апелативен съд, 1 с-в, с което е потвърдено определението от 04.03.2010 г. по гр.д. № 54/2010 г. на С. градски съд, І отд., 6 с-в, за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата й молба. Изложени са доводи за незаконосъобразност на определението.
Частната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна.
Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Жалбоподателката сочи в изложението към частната жалба, че въпросът: следва ли да бъде прекратено делото в случай, че указанията на съда са неясно и неточно съобщени на ищеца, е решен в противоречие с определение № 29/ 03.05.1999 г. по ч.гр.д. № 34/1999 г. на ВКС, ІІ г.о.- основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Освен това поддържа, че въпросът: следва ли да се връчват на страните актовете на съда, съдържащи указания, неизпълнението на които слага край на делото, е от значение за развитие на правото- основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът И. Н. П. не е изразил становище.
За да постанови обжалваното определение, Софийският апелативен съд е приел, че в дадения й от първоинстанционния съд срок ищцата не е изпълнила указанията да уточни основанието, на което претендира нищожност на договора и да представи доказателства за внесена държавна такса 619,25 лв. по сметка на СГС, съобщени й лично на 25.01.2010 г. Неизпълнението на указанията обуславя приложението на последиците, предвидени в чл. 129 ал. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице сочените основания за допускане касационно обжалване на определението. Твърдяното противоречие по първия въпрос с разрешението в приложеното определение № 29/ 03.05.1999 г. на ВКС, ІІ г.о., насочва към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, а не това по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, което има предвид задължителната практика на ВКС, към която посоченото определение не се отнася. Не е налице соченото противоречие по първия въпрос. В приложеното определение е прието, че указанието относно държавната такса не е било съобщено ясно и точно, както е било дадено в разпореждането на съда, поради което не е следвало да бъде върната като нередовна жалбата на това основание. А в настоящия случай указанията са възпроизведени в съобщението, връчено лично на ищцата- жалбоподател в настоящото производство, ясно и точно, както са формулирани в разпореждането на съда от 14.01.2010 г.
Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Вторият поставен от жалбоподателката въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно чл. 129 ал. 2 ГПК при констатирани нередовности на исковата молба съдът съобщава на ищеца да ги отстрани в едноседмичен срок. Съгласно чл. 7 ал. 2 ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Разпоредбите са ясни и не се нуждаят от тълкуване. На самостоятелно обжалване подлежи разпореждането за връщане на исковата молба- чл.129 ал. 3 изр. второ ГПК / аналогично на чл. 100 ал. 2 изр. второ на ГПК/отм./. Последователна и ненуждаеща се от промяна е практиката на ВКС в смисъл, че разпореждането за отстраняване на нередовности на исковата молба не подлежи на самостоятелно обжалване. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 739 от 03.05.2010 г. по ч.гр.д. № 739/2010 г. на С. апелативен съд, 1 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: