1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
гр. София 15.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2963/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ТП Държавно ловно стопанство „Воден – Ири Хисар“, „Северноцентрално държавно предприятие“ против въззивно решение № 33/27.04.2018 г. по възз.гр.д. № 75/2018 г. по описа на Окръжен съд – Разград, с което е потвърдено решение № 25/29.01.2018 г. по гр.д. № 663/2017 г. по описа на Районен съд – Кубрат, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменена Заповед № РД-06-14/31.07.2017 г. на директора на ТП“ДЛС Воден – Ири Хисар“, СЦДП, с която считано от 02.08.2017 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращение в щата е прекратен трудовият договор на Й. И. Л. и уволнението ? е признато за незаконно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ служителката е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „домакин сграда“ в ТП“ДЛС Воден – Ири Хисар“, СЦДП и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ работодателят е осъден да ? заплати сумата от 4 928, 00 лв., представляваща обезщетение за незаконно уволнение, считано от датата на предявяване на исковата претенция – 07.09.2017 г. до окончателното ? изплащане.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение с твърденията, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се неговата отмяна.
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1/ „Следва ли въззивният съд да обоснове собствени изводи в мотивите си и да извърши преценка на доказателствата , както и да изложи съображения, с оглед на които е достигнал до същите правни и фактически констатции, до които е достигнал първоинстанционният съд по релевантните обстоятелства, засягащи законността на подбора?“; 2/ „Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за точното, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения?; 3/ “Какво се разбира под „квалификация“ и „образование“ по смисъла на чл. 329, ал. 1 КТ – образование, което няма конкретна връзка със заеманата длъжност и изпълняваната работа обосновава ли извода за по-висока квалификация, какво се има предвид под „професионална квалификация“, има ли разлика и каква е тя между придобитото образование и свидетелството за професионална подготовка с правна квалификация специалист по професия“; 4/ „Задължен ли е работодателят да обяви извършването на съкращение и задължен ли е да изиска от работниците и служителите информация за образованието и квалификациите, които притежават преди да открие процедура по подбор?“. Счита, че първият въпрос е разрешен в противоречие с т. 19 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОГК на ВКС, решение по гр.д. № 47/2009 г. по описа на ВКС, I г.о., решение по гр.д. № 1387/2010 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 175/15.07.2014 г. по гр.д. № 426/2014 г. по описа на ВКС, III г.о., вторият е разрешен в противоречие с решение № 14/10.02.2010 г. по гр.д. № 4322/2008 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 326/18.03.2008 г. по описа на ВКС, III г.о., а третият е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС, определение № 102/26.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1359/2009 г. по описа на IV г.о., решение № 210/03.12.2015 г. по гр.д. № 241/2015 г. по описа на III г.о. по отношение на последния четвърти въпрос твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – Й. И. Л., в който е изразено становище, че липсва основание за допускане до касационна проверка, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
Окръжен съд – Разград се е произнесъл като въззивна инстанция по предявените от Й. И. Л. против ТП“ДЛС Воден – Ири Хисар“, СЦДП обективно кумулативно съединените искове за отмяна на уволнението ?, възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, вследствие на незаконното уволнение. Съдът е посочил като безспорни следните факти: ищцата е работила в ответното дружество по силата на трудов договор № 87/23.12.1993г., първоначално на длъжност „Домакин на работнически стол”, а впоследствие съгласно допълнително споразумение от 25.05.1995 г., на длъжност „Домакин на дом(сграда)”; според длъжностната характеристика за заемане на длъжността се изисква средно образование; основните функции и задължения за длъжността са: да ръководи и организира цялостната дейност по посрещане, настаняване и обслужване на гостите в ловния дом и свързаната с това дейност на персонала; да контролира качеството на предлаганите услуги на гостите съвместно с главния готвач да разработва план-менютата; да осъществява общ контрол върху качеството и количеството на използваните продукти и точното прилагане на рецептурите и спазване на технологията на приготвяне на ястията; да ръководи и организира своевременното и в необходимото количество снабдяване с необходимия постелъчен инвентар, хавлиени, козметични изделия и хигиенни препарати; да контролира заявките за доставки на продукти и напитки, изпълнението и качеството им и правилното съхранение; да извършва ревизии на наличните продукти и да съставя съответните документи; да следи за спазването на санитарно-хигиенните изисквания при обработка на хранителните продукти и при използването, поддържането и почистването на машините, съоръженията и приборите, при поддържането на помещенията на дома в нормативно изискуем вид; периодично да осъществява контрол върху спазването на санитарно-хигиенните норми от камериера на дома; да контролира изправността на използвана техника; да осигурява и контролира спазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд и пожарна и аварийна безопасност на територията на ловния дом; да организира, ръководи и отговаря за воденето на цялата документация в дома, цялата финансова отчетност, както и да изпълнява други възложени задачи; със заповед № ЛС – 120/ 07.07.2017 г., на директора на държавното предприятие, на основание Решение на УС от 03.07.2017 по т.15 от протокол № СЦДП-УС-11/ 03.07.2017 г., на основание чл. 170, ал. 1, т. 4 от Закона за горите е намалена щатната численост на персонала на ТП „ДЛС Воден – Ири Хисар” с една щатна бройка от 4 за длъжността „Домакин сграда”, считано от 07.07.2017 г., и в съответствие с това е утвърдено длъжностно щатно разписание на териториалното подразделение, съгласно което за изпълнение на длъжността „домакин сграда” е предвидено 3 щатни бройки; със Заповед № РД – 05-215/17.07.2017 г. директорът на ДП е разпоредил да се пристъпи към процедура за извършване на подбор на служителите, заемащи длъжността „Домакин сграда”, поради премахване на 1 щатна бройка, назначил е комисия за извършване на подбора и е определил показатели, критерии и начин за извършването му в 5 точки: 1. Образование; 2. Допълнителна квалификация; 3. Делови и професионални качества и умения, 4. Ниво на изпълнение на работата, 5. Наложени дисциплинарни наказания, като всяка от точките е с уточняващи показатели, при предвидена равна тежест – 3 на първите 4 от изброените показателите и 2 – за последния от тях. При тези факти Окръжен съд- Разград е посочил, че спорът се отнася до законосъобразното упражняване на правото на подбор на работодателя, респективно за законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение със служителката на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаването на щата.
За да се произнесе, съдът се е позовал на дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Приел е, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки на законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. От събраните писмени доказателства е установил, че подбор е извършван между заемащите длъжността „домакин сграда“ преди предприетото съкращаване в щата – Н. Г., С. Е., Надежда Ц. и ищцата Й. Л.. По критерий образование С. Е. е получила най-висока оценка, тъй като е завършила Е. „Л. Ж.“ с професионална квалифкация „кулинар –сервитьор“. На Й. Л. обаче не е зачетено придобитото средно образование с квалификация „счетоводител“ според приложеното свидетелство за професионална подготовка, издадено от Техникума по икономика, Д. [населено място]. Това придобито образование е относимо към трудовите функции на длъжността и незаконосъобразно работодателят не го е взел предвид. Във връзка с критерия по т. 2, въззивният съд е приел, че работодателят незаконосъобразно не е зачел придобитата допълнително квалификация по специалността „Организация на хотелиерството“, професия „хотелиер“, за която Й. И. Л. притежава диплома от Националната агенция за професионално обучение и образование, във връзка с която е представено и удостоверение за професионално обучение № 20/11.06.2016 г. Тази допълнителна квалификация е необходима за упражняване на трудовите функции на длъжността и неправилно не е оценена от работодателя. Идентични допълнителни квалификации по отношение на другите служителки са взети предвид при извършване на подбора. Съдът изрично е посочил, че счита възраженията на работодателя, че липсват документи в трудовото досие за несъстоятелни, тъй като той е бил длъжен да изиска всички необходими документи от служителите преди започване на подбора. Взел е предвид , че и по следващите два критерия – 3. Делови и професионални качества и умения, 4. Ниво на изпълнение на работата, Й. И. Л. е оценена по-ниско от останалите служителки. Посочил е, че от показанията на разпитаните свидетели – Е. К. и А. С., се установява, че уволнената служителка е била с най-дългогодишен стаж при работодателя от всички останали служители, провеждала обучения за новопостъпилите и ръководството разчитало на професионалните ? умения при посрещането на гости, била високо ценена до смяната на директора през 2016 г. Съдът не е кредитирал с доверие показанията на свидетелката Г. по отношение на обстоятелствата, че от една година насам между Й. И. Л. и останалите служителки имало пререкания и те не искали да работят заедно с нея, тъй като от разпита не се установявали конкретни факти, а и дори да се приеме, че са налице влошени отношения те са от съвсем скоро предвид дългия период и професионален опит на служителката. При съобразяване на изложеното, Окръжен съд-Разград е приел,че при извършване на подбора назначената от работодателя комисия не е съобразила правилно притежаваните от участниците в подбора образование, допълнителна квалификация, професионални качества и ниво на изпълнение на работата, тъй като оценките, получени от Л. не съответстват на обективната действителност, поради което уволнението е незаконно и е било отменено.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления или в противоречие с практиката на ВКС, да решен в противоречие с атовете на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят, а третата хипотеза се обосновава.
Съгласно трайната практика на ВКС /решение № 479/25.06.2010 г., постановено по гр. д. № 1000/2009 г., решение № 201/19.06.2012 г., постановено по гр. д. № 757/2011 г., решение № 53/16.03.2016 г., постановено по гр. д. № 5031/2015 г., решение № 84/23.08.2016 г., постановено по гр.д. № 3959/2015 г. и др./ под „квалификация“ по смисъла на чл. 329, ал. 1 от КТ се разбира съвкупността от знания и умения, които работникът или служителят притежава и които са необходими за изпълнение на произтичащите от заеманата от него длъжност задължения. В тази съвкупност се включват както знанията и уменията, придобити чрез съответното образование, така и знанията и уменията, придобити в различни курсове, школи, а също така и притежаваните практически знания, умения и делови качества, усвоени и развити от работника в процеса на трудовото и професионалното му развитие. Квалификацията, наред с нивото на изпълнение на работата, е един от двата критерия за извършване на подбора по чл. 329 от КТ. Прилагането на този критерий подлежи на съдебен контрол при проверката за законосъобразност на извършеното уволнение. По силата на т. 1 от ТР № 3/16.01.2012 година, постановено по тълк. д. № 3/2011 година на ОСГК на ВКС преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ, а именно кой от работници или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки на законовите критерии по чл. 329 от КТ на действително притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Въззивният съд е приел, че преди започване на процедура по подбор работодателят е длъжен да изиска от работниците или служителите документи за притежаваното от тях образование и квалификации, в противен случай приетите от него оценки не биха отговаряли на действително притежаваните качества на участващите в подбора. Поради това формулираният в т. 4 въпрос – „Задължен ли е работодателят да обяви извършването на съкращение и задължен ли е да изиска от работниците и служителите информация за образованието и квалификациите, които притежават преди да открие процедура по подбор?“ отговаря на изискванията за общо основание по смисъла чл. 280, ал. 1 ГПК. По въпроса не е налице практика, а същият има съществено значение при развитието и осъществяването на трудовите правоотношения,поради което е налице и претендираната специална предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 3ГПК за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното не е необходимо произнасяне по отношение на останалите въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 33/27.04.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 75/2018 г. на Окръжен съд – Разград.
УКАЗВА на ТП Държавно ловно стопанство „Воден – Ири Хисар“, „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП Г. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 98, 56 лева /деветдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/ в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: