О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 03.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
търг.дело №60190/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3177/28.3.2016 г., подадена от Л. А. С. от [населено място], лично и в качеството му на управляващ и представляващ [фирма] – [населено място], против въззивно решение №18/22.02.2016 г. по т.д.№3/2013 г. по описа на Бургаския апелативен съд, т.о., с което е потвърдено решение №440/27.3.2015 г. по т.д.№456/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, т.о., в частта, с която е прието за установено, на основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, че съществува вземане на ,,У. Б.“АД, със седалище и адрес на управление:гр.С., пл.,,С. Н.“№7, представлявано от законните представители Л. К. Х. и А. К., чрез адв.М. Я., по отношение на всеки един от ответниците-,,В.“ Е. – [населено място], представлявано от Л. А. С.- управител и Л. А. С. размер на 300000 лева(триста хиляди лева), представляващи главница, дължима въз основа на договор за банков револвиращ кредит №663271А/29.06.2011г., изменен и допълнен с Анекс №1/15.03.2012г., Анекс №2/11.04.2012г., Анекс №3/21.05.2012г. и Анекс №4/13.06.2012г.; сумата от 7182.76 лева(седем хиляди сто осемдесет и два лева и седемдесет и шест стотинки)- дължима договорна лихва върху главницата за периода от 16.11.2012г. до 28.03.2013г; сумата от 3943.19 лева(три хиляди деветстотин четиридесет и три лева и деветнадесет стотинки),представляваща договорна лихва за просрочена главница, дължима от периода 16.11-2012г.до 28.03.2013г.; сумата от 5541.67лева- наказателна лихва, дължима за периода от 16.11.2012г. до 28.03.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на зявлението- 29.03.2013г. до окончателното изплащане на вземането.
Въззивният съд е приел, че оплакването, което се навежда във въззивната жалба, подадена от Л. С. е, че представеното извлечение от счетоводството на въззиваемата банка, удостоверяващо размера на дълга по процесния кредит е без печат и подпис, което го прави нередовно и нелегитимно. Съдът е стигнал до извод, че това възражение е неоснователно, като изводът е обоснован с изслушаната съдебно – икономическа експертиза, която не е оспорена от страните, като констатациите са, че счетоводните книги на банката са водени редовно и съответно извлеченията, представени към подаденото заявление се явяват коректни и отразяват действителното задължение. Освен това е прието, че приложените извлечения от счетоводните книги към заявлението по чл. 417 ГПК от 29.03.2013 год., депозирано пред РС – Бургас са подписани и подпечатани.
За неоснователно е прието и възражението, че съдът е приел, че е налице основание за предсрочна изискуемост на кредита, като се е позовал на т. 17.3.3 от договора, но не е отчел, че този текст е част от т. 17.3. Счита се, че предпоставка да настъпят последиците, уговорени в т. 17.3.3 е възникване на което и да е от основанията, визирани в Раздел 1Х от ОУ на банката. Счита се,че нито едно от основанията посочени в този раздел, в т. 28, 28.1 – 28.7 не са настъпили, за да е имало основание, банката да упражни правото си, да обяви кредита за предсрочно изискуем, съгласно т.17.3.3 от договора. Съдът е стигнал до извод, че това твърдение не отговаря на доказателствата по делото. В т. 28.6 от общите условия изрично е написано, че кредита може да бъде обявен частично или изцяло за предсрочно изискуем, при непогасяване в срок на изискуеми задължения на кредитополучателя или свързани с него лица към Банката. Тези Общи условия са приети от въззивника, с подписването на анекс № 3 от 21.05.2012 год., към договора за банков револвиращ кредит от 29.06.2011 год. В конкретния случай тази предпоставка е налице, предвид неплащането на дължимите лихви за периода от 16.10.2012 год. до 07.02.2013 год., което е и дало повод за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а и това преустановяване на плащанията, не се оспорва от самия въззивник. В представеното пред въззивната инстанция допълнение към въззивната жалба, на стр. 2 е заявено, че въззивникът е спрял да обслужва лихвите по кредита, но не поради невъзможност да плаща, а по други причини. Каквито и да са тези причини обаче, те не могат да променят факта на неизпълнението на поетите задължения по договора. Относно несъобразяването с Наредба № 9/03.04.2008 год., е прието, че този нормативен акт не намира приложение в конкретния случай, а в обжалваното решение съдът е изложил достатъчно аргументи в този смисъл, поради което настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
За неоснователно е прието оплакването във въззивната жалба, че първата инстанция е подходила формално към задълженията си, като не е обсъдила редовността на документа, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, като нито в извлечението от счетоводните книги, нито в поканата за доброволно изпълнение не се съдържало информация за размера на търсените лихви, като те са посочени едва в исковата молба, поради което отправената покана за доброволно изпълнение, не може да послужи за уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Бургаският апелативен съд е стигнал до извод, че анализът на подаденото заявление от 29.03.2013 год. до районния съд, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и приложените към него доказателства показва,че банката е заявила настъпване на предсрочна изискуемост на процесния кредит именно в резултат на неплащане на три вноски за договорни лихви, за периода от 16.11.2012 год. до 07.02.2013 год. /стр.4 от заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 29.03.2013 год./. Към заявлението е приложено и извлечение от счетоводните книги, удостоверяващо това задължение, както и такова, указващо за размера на целия предсрочно изискуем кредит. Прието е, че елементите, формиращи общото задължение към банката е отразено и в поканата за доброволно изпълнение, поради което да се твърди, че едва в исковата молба се сочи размера на дължимите лихви е неоснователно.
Въззивната инстанция е приела и, че липсва и противоречие между изложеното в мотивите на обжалваното решение и направения краен извод , с което е прието за установено вземането на [фирма] по договора за кредит от 29.06.2011 год, като на стр. 20 от решението е посочено, че основанието да се търси вземане за главница 300000 лева, като предсрочно изискуема е поради допуснато от длъжниците просрочие, за което са били надлежно уведомени с нотариална покана от 07.02.2013 год. От изложеното по-горе безспорно се установява, че длъжника Л. С. е бил уведомен за причината за настъпилата предсрочна изискуемост, както и, че в заявлението и приложените към него извлечения, са отразени отделните съставни части на общото вземане на банката по процесния кредит и просрочието на кои точно задължения по договора за кредит, са довели до настъпване на предсрочната изискуемост на цялото вземане. В случая съдът се е позовал затова и на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от въззивника. Поради това не е зачетен доводът, че е основателно твърдението, че по делото не са представени доказателства за наличие на предпоставките за предсрочна изискуемост, нито по договора за кредит, нито в ОУ към него. Съдът е стигнал и до извод, че видно от диспозитива на обжалваното решение е, че то е постановено по установителен иск и съдът не е преминал от установителен към осъдителен иск, както и, че по делото е доказано, че предсрочната изискуемост е настъпила именно, поради неплащане на дължими месечни вноски за договорени лихви, основание произтичащо от чл. 28 т.6 от ОУ на банката, неразделна част от договора за кредит, приети от въззивника с подписването на анекс № 3 от 21.05.2012 год. Поради това въззивната инстанция е приела че обжалваното решение е валидно, не е постановено по непредявен иск, поради което не е недопустимо, в какъвто смисъл се правят възражения.Изложени са и изводи, че страните са сключили договор, с определени условия, изразили са воля, която е отразена в този договор. Освен това Бургаският апелативен съд е приел, че в конкретния случай банката е упражнила едно свое право, което произтича от уговореното между страните и за което е постигнато съгласие. Относно твърдението, за неположени усилия от страна на банката да се постигне друго решение, различно от предприемане на действия за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем, това се опровергава от доказателствата по делото. Договорът е сключен на 29.06.2011год. и към него има подписани четири анекса, с предмет – предоговаряне на някои условия, включително и с изменение на сроковете за погасяването му, което означава, че между страните по договора, след неговото сключване са протичали разговори, докато се достигне до решението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, право, което е упражнено от банката, изцяло в съответствие с договореното между страните. За неоснователни за приети твърденията за неравноправност на клаузите по договора. Този договор не е потребителски, поради което З. няма приложение в конкретния случай. Физическото лице Л. С. е съдлъжник по договора за кредит, наред с юридическото лице [фирма]. Договорът е за предоставяне на револвиращ кредит на [фирма] и обстоятелството, че като съдлъжник е подписан от физическо лице, не може да промени неговия характер и да се приеме, че е потребителски. За неоснователно е прието възражението, че неправилно са присъдени лихви на банката, тъй като при обявяване на един кредит за предсрочно изискуем, стават изискуеми и всички договорени акцесорни вземания /неустойки, лихви/, които вече се явяват с настъпил падеж, към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Изложени са съображения, че банката надлежно е уведомила въззивника, като е изпратила нотариална покана, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и в конкретния случай, съдът правилно е приел за дължими, наред с главницата и на договорените в т. 4 от договора за кредит от 29.06.2011 год. вземания за лихви като този размер съответства на определения в заключението на вещото лице, изслушано пред съда и е изцяло съобразен с уговореното между страните в договора за кредит.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице касационни основания, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставят се следните въпроси: 1. Може ли съдът в исковия процес по чл.422 ГПК да не обсъди редовността на основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение, както и възраженията, направени съгласно чл.414, ал.1 ГПК ?, 2. Може ли съдът да приеме в исковия процес за надлежно уведомяване за обявената еднолично от банката предсрочна изискуемост нотариална покана за доброволно изпълнение, в която не е посочен размер на дължимите суми, които са послужили като основание за обявяване на предсрочна изискуемост, както и не е посочено за какво и за какъв период се дължат тези суми ?, 3. Може ли съдът да се произнесе с крайния си акт при неизяснена фактическа обстановка, без да обсъди допустими и относими писмени доказателства, приети по делото, експертиза с негодно заключение, както и вида и размера на претендираните и присъдени лихви ?, 4. Може ли второинстанционният съд да не извърши никакви действия по изясняване на спора, предвид служебното начало в процеса и да не изложи собствени мотиви по същество при постановяване на решението ? Представя се съдебна практика.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответника в настоящото производство намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Поставените въпроси не отговарят на приетото в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Първият от поставените въпроси е относим към спора, но решен в съответствие с т.1 от ТР №4/2013 от 18.6.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС ОСГТК. Това се установява от мотивите на атакуваното решение. Поради това въззивното решение по този въпрос не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По вторият от поставените въпроси обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като същият не отразява изводите на въззивната инстанция, че на жалбоподателя в настоящото производство е било известно за дължимото от тях задължение и за него те не са станали известени едва с исковата молба по чл.422 ГПК.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по третия от поставените въпроси. Поставеният въпрос е мотивиран с решения на ВКС по чл.290 ГПК, от една страна, и визира възможността за изясняване на спора чрез назначаване на съдебна експертиза, а от друга, жалбоподателят отхвърля назначената от първоинстанционния съд експертиза като ненужна. Във въззивната жалба липсват оплаквания в този смисъл.
Обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по четвъртия от поставените въпроси. По първата част от въпроса константната практика на ВКС е очертана с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК, съгласно която „въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната част.“. Поради това не е налице твърдяното от касационния жалбоподател нарушение на служебното начало. Втората част от въпроса също не съответства на постановения и обжалван въззивен съдебен акт, тъй като макар и приложил разпоредбата на чл.272 ГПК Бургаският апелативен съд е отговорил на всички оплаквания във въззивната жалба, които са наведени в нея и съответства изцяло с обема на изводите на първоинстанционния съд.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 10200 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №18/22.02.2016 г. по т.д.№3/2013 г. по описа на Бургаския апелативен съд, т.о.
ОСЪЖДА Л. А. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 419, вх.5, ет.6, ап.24, лично и в качеството му на управляващ и представляващ [фирма] – [населено място], [улица], ет.4, ап.8, да заплати на ,,У. Б.“АД, със седалище и адрес на управление: [населено място], пл.,,С. Н.“№7, деловодни разноски в размер на 10200/десет хиляди и двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: