Определение по т.д. №1028/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№127
гр. София, 25.02.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1028/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Е.ОН България М.” АД-[населено място] срещу решение №98 от 16.07.2010 г.на В. апелативен съд по гр.д. №85/2010 г., с което е отменено решение №296/02.12.2010 г. на ОС-Шумен постановено по гр.д.№367/09 по описа на съда и вместо него е постановил друго, с което е уважил иска на [фирма]-гр.Ш. срещу касатора за признаване за установено между страните, че Т.-Ш.”ООД-гр.Ш. е собственик на спорната сграда-трафопост и е присъдил разноските в полза на ищцовата страна.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насокаотхвърляне на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 и т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма]-гр.Ш. в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане до касация.Претендира разноски в размер на 1600 лева-адв.хонорар по приложено към отговора пълномощно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което приема, че предявеният иск е основателен, съдът се е позовал на следните релевантни за спора факти:
Процесната сграда на трафопост е била заведена счетоводно като дългосрочен актив в счетоводния баланс на [фирма]-гр.Ш.. Сградата е била част от предприятието на държавното дружество „Т. „ЕООД като последното е било приватизирано по реда на чл.35 от ЗППДОП/отм./ . С анекс от 02.06.1997 г.купувачите по приватизацията са били заместени като страна по приватизационния договор от друго дружество [фирма], което е поело активите и пасивите на придобитото предприятие като сбор от права и задължения, включително и процесния трафопост. Последният е предназначен за захранване само на един потребител има един електромер и една партида и е обслужвал винаги само предприятието обект на приватизационната сделка, намира се в собствен на ищеца парцел. При така установените обстоятелства , съдът се е позовал на разпоредбата на чл.2 ал.2 от Закона за елетростопанството от 1975 г. /отм./ , който е действал при изграждането на трафопостта и към датата на сключване на приватизационния договор, която признава изключения от общия принцип в ал.1 за държавна собственост върху ел.уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел.енергия, когато се касае за такива за задоволяване на собствени нужди. Съдът е изложил съображения и се е основал и на изричната уредба на заварените от сегадействашия Закон за енергетиката от 2003 г./пар.4 от ДР/ случаи на собственост върху енергийни обекти от трети лица, придобита по приватизационна продажба, за да обоснове именно допустимостта на придобиването чрез този способ на енергийни обекти от търговски дружества, както и от други частноправни субекти.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора.
Твърди, че обжалваното решение подлежи на допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК, като сочи и прилага конкретни съдебни решения на ВКС, представляващи казуална незадължителна практика.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР. Въпреки това, ако по пътя на конкретизирането на наведените от касатора оплаквания се приеме, че обуславящият въпрос е за възможността за придобиване правото на собственост върху енергийни съоражения/ трафопост / посредством приватизационна продажба, то не са налице останалите предпоставки за допускане до касация наоснование чл.280 ал.1, т.2 от ГПК: обуславяшият въпрос да е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Посочените и приложени в копия съдебни решения на ВКС, представляващи казуална незадължителна практика не са съотносими към конкретния спор, тъй като касаят правото на собственост върху сгради на трафопост, когато последният служи за снабдяване и разпределение на ел.енергия за повече от един потребител/ Р №251/05.03.2007 г. по гр.д. № 3198/05, Р № 883/26.07.2007 г. по гр.д. № 1207/06 /, а не за конкретната хипотеза, в която е категорично доказано, че обслужват само един потребител-предприятието на дружеството-ищец. Приложеното Р №1081/05.11.2008 г. по гр.д. № 3259/07 се отнася за различен от процесния обект/далекопровод/, а решението на Върховен административен съд като такова не попада в категорията практика на съдилищата по т.2 на чл.280 ал.1 от ГПК, съгласно цит. ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г..
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №98 от 16.07.2010 г.на В. апелативен съд по гр.д. №85/2010 г..
ОСЪЖДА „Е.ОН България М.” АД-[населено място] да заплати на [фирма]-гр.Ш. сумата от 1600-хиляда и шестстотин лева-разноски в производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.