О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 01.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на 08 февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Балевски т.дело № 1065/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния пълномощник на Р. Б. К. и Б. Рубинов К. срещу решение № 2052/23.10.2015 г. по гр.д. № 1555/15г. на САС, с което е потвърдено разпореждане № 211104/27.10.14 по т.д. № 5637/2014 г., на Софийски градски съд за издаване по реда на чл.624 ал.1 ГПК на изпълнителен лист в полза на Д. Б. Н. НВ –Н. въз основа на решение от 25.07.2014 г № С/13/567690/KG ZA 14-807 СВ/МВ на Окръжен съд-гр.А., с което всеки от касаторите е осъден да заплати на банката сумата от 250 000 долара на САЩ плюс съответната лихва
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материалноправна незаконосъобразност на въззивното решение.
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касация оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображения в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор от процесуалния представител.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да счете за да постанови обжалваното решение , въззивният съд се е позовал на следните установени релевантни за спора факти:
От съда е поискано от страна на Д. Б. Н. НВ –Н. издаване на ИЛ по реда на чл.624 ГПК,въз основа на влязло в сила решение № С/13/567690/KG ZA 14-807 СВ/МВ от 25.07.2014 г. на Окръжен съд- [населено място]. Към молбата е приложено и удостоверение за европейско изпълнително основание на английски език с превод на български, а в последствие, с отговора на въззивната жалба, и европейско изпълнително основание на езика на постановеното решение-холандски. Съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл.624 ГПК молбата за издаване на ИЛ въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане/ влязло в сила съдебно решение/, когато това е физическо лице следва да се подаде пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника или по местоизпълнението. Според съдебният състав, под местоизпълнение следва да се има в предвид именно [населено място], като седалище на лицензираните в страната банки, към които длъжниците имат вземания за парични средства по влогове и банкови сметки, тъй като именно върху тях ще се проведе изпълнението по съдебното решение. В случая намира приложение Регламент№805/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета и в този смисъл решението на съда в А., с оглед целите на принудителното му изпълнение, следва да се третира като решение на държава-членка, а не като решение чуждестранен съд, поради което и разпоредбите на чл.404,т.2 и т.3 във връзка с чл.406 ал.2 ГПК са неприложими. Крайният извод е, че са спазени изискванията на закона за издаване на ИЛ въз основа на въз основа на решение от 25.07.2014 г № С/13/567690/KG ZA 14-807 СВ/МВ на Окръжен съд-гр.А. по реда на чл.624 ал.1ГПК.
От страна на касатора като основание за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Като правен въпрос от значение за спора, за който се твърди, че е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото се сочи: Отговаря ли на законоустановените изисквания на глава 53 процесното разпореждане за издаване на ИЛ въз основа на решение на чуждестранен съд.
За да е налице основанието за допускане до касация, визирано в посочената разпоредба на чл.280 ал.1,т.3 ГПК, е необходимо да е налице неясна, непълна или противоречива конкретна правна разпоредба, нуждаеща се от тълкуване, с цел изясняването на точния й смисъл, които предпоставки не се обосновават от страна на касаторите, доколкото конкретна такава разпоредба не се и посочва. Така формулираният въпрос се отнася към основателността на самата молба по чл.624 ал.1 ГПК, което е извън обсега на преценка в настоящата фаза на дискреция по критериите по чл.280 ал.1 ГПК, а не по същество на спора.
Ето защо, липсата на коректно формулиран правен въпрос възпрепятства допускането на касационно обжалване, в какъвто смисъл ОСГ. на ВКС се е произнесъл в ТР № 1/2010 –т.1.
От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски пред настоящата инстанция, с оглед липсата на доказателства за такива.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2052/23.10.2015 г. по гр.д. № 1555/15г. на САС..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: