4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1270
София, 13.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №744/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Производството е образувано по касационна жалба на А. Й. М. ,който обжалва решение от 20.02.2012г по гр.д. № 12030/2011г на Софийски градски съд в частта , с което е потвърдено решение от 11.05.2011г по гр.д. № 36900/2010г на СГС ,ІІ г.о по уважен установителен иск на основание чл. 422 от ГПК за сумата 7289,27лв доставена незаплатена топлинна енергия, съответно същата е призната за установена като задължение по отношение на [фирма] заедно с 1461,13 лв лихва за забава върху главницата В останалата част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила
В изложение към касационната жалба , като основание за допускане на касационно обжалване се сочи допуснато противоречие с практиката на Върховния касационен съд по процесуални въпроси ,противоречие с ППВС №1/1953г относно задължението да се преценят правилно фактите и да се обсъдят възраженията ,свързани с доказателствената сила на допуснати приети съдебно техническа и съдебно- икономическа експертизи , съответно да се изложат мотиви , в тази връзка и противоречие с реш.№108/2011 по гр.д№1814/2009 и реш.№113/2011г гр.д№1062/2010 на ІV г.о ,реш.№581/2010г гр.д№1019/2009 ІІІ г.о ,според която практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК съдът е длъжен да прецени доказателствената сила на експертното заключение ,съобразно обосноваността му и следва да изложи мотиви , обосноваващи преценката му за годност за заключението ; че съдът не е длъжен да възприема прието заключение, а следва да направи съвкупна преценка с останалите доказателства . Като процесуален въпрос се поставя и липсата на мотиви защо съдът приема за основателна претенцията в една част – какво съдът е приел за установено и на какви доказателства се основава, наред с основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се сочи и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,поради противоречи с приложено решение от практиката на ВКС по прилагането на чл. 188 ал. 1 ГПК (отм) По основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се формулира въпрос правилно ли съдът приема за установено по размер доставено количество топлинна енергия ,както и размера на дължимата цена за това , в случай че по делото не е доказано (пълно и главно) показанията на топломерите да са били снети по предвидения в Закона за енергетиката ред ,т.е при неспазена процедура за снемане на показанията на уредите .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изведени са няколко процесуалноправни въпроса, изразяващи оплаквания за процесуални нарушения на съда във връзка със задължението решението по делото да се мотивира като основано на доказателствата , с института на експертното заключение като доказателствено средство , но въпросите са общи и нямат изискуемата конкретна връзка с решаващите съображения на съда по делото и обстоятелствата , съобразно които ЗЕ , ЗЕЕЕ(отм) ,действалите Общите условия , наредби за топлоснабдяването и методиките към тях , уреждат установяването на стойността при потребената топлинна енергия за исковия период , в сгради – етажна собственост, вкл. коригирането с изравнителни сметки за дялово разпределение поставените от страните в тази връзка въпроси са били предмет на констативно- съобразната част на заключението по приетата експертиза , дадени в табличен вид и обусловили извода ,че начислените суми по компоненти са в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката . Възражението на ответника в хода по същество , че „ топломерите не са отчитали правилно”, при наличие на приети и неоспорени по делото експертизи , не е било конкретизирано в процеса така , че да обуслови извод за неизпълнение за процесуални задължения на съда по обсъждането на приети доказателства. Въпреки че въззивният съд е допуснал допълнително да се изискат сочени от ответника писмени доказателства по цитирана преписка наФДР( конституирано като трето лице помагач дружество) , в съдебно заседание същият се е отказал от тях. Както и пред първа инстанция , възраженията на ответника са се основавали на твърдения , за които не са ангажирани никакви доказателства. Поради това и въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение по чл. 272 ГПК. Решаващият съд е разполагал с приети на първа инстанция експертни заключения , базирани на възлагаемата по тези дела проверка и изводът му относно предпоставките за дължимост на главницата е предвид установеното ,за което са ангажирани знанията на вещи лица и са приети заключенията им . Поставените от защитата процесуалноправни въпроси – длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещо лице и за липсата на подробни съображения в мотивите защо съдът възприема заключението , нямат роля при формирането на решаващия извод , нито са от значение за изхода на спора при конкретните доказателства При това положение решаващата дейност на съда не е в противоречие с изискването да се изложат мотиви (чл. 236 ал.2 от ГПК ) ,нито противоречи на приложената практика по чл. 195 – 203 от ГПК .
Ето защо Върховен касационен съд ,ІІІ г.о не приема довода за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК
В изложението се изтъква и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,по което основание Върховен касационен съд не приема поддържаната от защитата обосновка.Въпросът изразява фактическа установеност , различна от приетата по делото . Не е поставен правен въпрос ,а такъв дали при липса на установени обстоятелства за едни факти , следва или не следва съответен извод на съда при преценка на установеното с доказателствени средства,в частност заключение на вещо лице. Така оспорваният от защитата извод на съда за установеност на дълга и значението на експертното заключение за формирането му , не е довел до формулирането на правен въпрос , отговорът на който би имал връзка с прилагането на правна норма , като източник на правото ( ТР №1/2009 от 19.02.2010 по т.д1/2009 ОСГТК на ВКС)
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване решение решение от 20.02.2012г по гр.д. № 12030/2011г на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .